Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Ние тримата обсъдихме въпроса и стигнахме до единодушно решение – рече Ерика.

Направи пауза и погледна Хариет в очите.

– Преди да го споделим с теб, бихме искали да чуем твоето мнение.

Хариет Вангер погледна един след друг Ерика, Микаел и Кристер. Погледът ѝ се спря по-дълго на Микаел, но лицата на всички бяха напълно непроницаеми.

– Ако искате да откупите дела ми, ще ви струва около три милиона плюс лихва. На това се равнява стойността на направената от семейство Вангер инвестиция в „Милениум“. Можете ли да си го позволите? – попита Хариет меко.

– Да – отвърна ѝ Микаел и се усмихна.

Той бе получил пет милиона крони от Хенрик Вангер за свършената работа, която включваше, колкото и иронично да бе това, издирването на Хариет Вангер.

– В такъв случай всичко зависи от вас – рече Хариет. – Съгласно клаузите в договора можете да сложите край на дяловото участие на Вангерови още днес. Аз лично никога нямаше да съставя толкова лош договор като подписания от Хенрик.

– Ние можем да откупим дяла ти, ако ни се наложи – рече Ерика. – Въпросът обаче е какво би искала ти . Ти оглавяваш един индустриален концерн – всъщност два. Целият ни годишен бюджет се равнява на оборота, който правите през почивката за кафе. Имаш ли изобщо интерес да си губиш времето с нещо толкова незначително като „Милениум“? Ние провеждаме среща на управителния съвет веднъж на три месеца и ти винаги намираш време да присъстваш на тези събирания, след като зае мястото на Хенрик.

Хариет Вангер нежно изгледа своя председател. Мълча доста дълго, след това извърна очи към Микаел и отговори:

– Аз съм собственик на нещо откакто съм се родила. Дните ми минават в ръководене на един концерн, разкъсван от повече интриги, отколкото можете да срещнете в любовен роман от четиристотин страници. Станах член на управителния му съвет само защото това бе мой дълг, който не можех да пренебрегна. Но знаете ли какво, през изминалите осемнайсет месеца открих, че ми е много по-приятно да съм част от този управителен съвет, отколкото от всички останали, взети заедно.

Микаел кимна замислено. Хариет премести погледа си върху Кристер.

– Да си част от ръководството на „Милениум“ е като игра. Проблемите, с които се сблъскваш, са дребни, разбираеми и разрешими. Напълно естествено е, че дружеството иска да печели пари – това е предпоставка за съществуването му. Но целите на вашата дейност са съвсем различни – вие искате да постигнете нещо.

Тя отпи глътка от чашата с минерална вода „Рамльоса“ и фиксира Ерика с поглед.

– Същността на това нещо обаче е малко неясна. Целите ви чисто и просто са мъгляви. Вие не сте политическа партия, нито пък професионална организация. Не дължите лоялност на други лица. Но в същото време критикувате недостатъците на обществото и с удоволствие вземате на мушка публичните личности, които не харесвате. Обикновено се опитвате да постигнете някаква промяна. Макар и всички да се правите на големи циници и нихилисти, вестникът ви се ръководи единствено от вашия личен морал. А аз вече на няколко пъти откривам, че той е доста специален. Не знам как бих могла да го обясня, но „Милениум“ има душа. Това всъщност е единственият управителен съвет, в който членувам с гордост.

Тя млъкна и не проговори толкова дълго, че Ерика накрая се разсмя.

– Звучи добре. Но ти все още не си отговорила на въпроса ни.

– Вашата компания ми е приятна и членуването в този управителен съвет ми се отразява добре. Това определено е едно от най-лудите и шантави неща, които съм правила. Ако ме искате, с удоволствие ще остана.

– Добре – рече Кристер. – Ние обсъдихме въпроса надълго и широко и сме напълно единодушни. Ще разтрогнем договора днес и ще откупим дяла ти.

Очите на Хариет се разшириха леко.

– Значи искате да се отървете от мен?

– Когато подписахме договора, бяхме с глава на дръвника и очаквахме палача. Нямахме никакъв избор. Още тогава започнахме да броим дните до мига, в който ще можем да се освободим от Хенрик Вангер.

Ерика отвори една папка и постави на масата пред Хариет документ и чек за назованата от нея сума. Хариет прегледа договора и без да каже дума, взе от масата една химикалка и го подписа.

– Добре – рече Ерика. – Мина безболезнено. Бих искала да благодаря на Хенрик Вангер за времето, в което бяхме сътрудници, и за стореното от него за „Милениум“. Надявам се, че ще му го предадеш.

– Да – отвърна Хариет безстрастно.