Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

След това обаче стана сериозна. Мими. Съвестта я загриза. Бе се срещала с Мими доста често в продължение на една година, след което я заряза заради Микаел Блумквист без каквото ѝ да било обяснение. Нито си взе довиждане с нея, нито я осведоми, че възнамерява да напусне Швеция. Не си взе довиждане впрочем нито с Драган Армански, нито с момичетата от „Ивъл Фингърс“. Те също не получиха обяснение. Сигурно смятаха, че е мъртва, и вероятно са я забравили. Тя никога не бе заемала водеща позиция в групичката. Бе обърнала гръб на всичко и всички. Изведнъж осъзна, че не се е сбогувала и с Джордж Бланд от Гренада, и се зачуди дали той не се разхожда и не я търси по плажа. Спомни си думите на Микаел Блумквист, че приятелството се гради на уважение и доверие. „Аз сама пропилявам приятелствата си.“ Зачуди се дали Мими все още не е някъде наоколо и дали не трябва да ѝ се обади.

По-голямата част от вечерта и значителна част от нощта посвети на сортиране на документи в кабинета си. Освен това инсталира компютъра си и посърфира из интернет. Провери състоянието на инвестициите си и установи, че е по-богата отпреди една година.

Направи рутинна проверка на компютъра на адвокат Нилс Бюрман, но не откри нищо интересно в кореспонденцията му и заключи, че поведението му е прилично.

Не откри доказателства за нови опити за контакт с клиниката в Марсилия. Изглежда, Бюрман бе свил професионалните и личните си контакти до минимум. Рядко използваше електронната си поща, а когато сърфираше из интернет, посещаваше основно страници с порнографско съдържание.

Лисбет излезе от мрежата едва в два часа сутринта. След това отиде в спалнята, съблече се и метна дрехите си на един стол. После се отправи към банята, за да се измие. От двете страни на най-близкия до входната врата ъгъл имаше монтирани огледала, които стигаха от пода до тавана. Дълго се оглежда в тях. Разгледа острото си лице, новите си гърди и голямата татуировка на гърба, която представляваше красив, дълъг, извиващ се дракон в червено, зелено и черно. Фигурата започваше от едното ѝ рамо, а тънката опашка на дракона продължаваше надолу по десния ѝ бут и свършваше на бедрото. През годината на отсъствие от Швеция бе пуснала косата си до раменете, но последната седмица в Гренада хвана ножицата и се подстрига съвсем късо. Сега косата ѝ все още стърчеше във всички посоки.

Лисбет изведнъж осъзна, че в живота ѝ е настъпила фундаментална промяна, която продължава и в момента. Може би това бе опасно последствие от факта, че вече притежаваше милиарди и не ѝ се налагаше да брои всяка стотинка. Може би светът на възрастните най-накрая бе успял да я погълне. А може би беше осъзнала, че със смъртта на майка ѝ детството ѝ окончателно е приключило.

По време на пътуванията си през изминалата година Лисбет бе махнала няколко от пиърсингите си. В клиниката в Генуа свалиха обецата от зърното на едната ѝ гърда по чисто медицински причини, във връзка с операцията. След това сама премахна тази от долната си устна. В Гренада свали и пиърсинга от лявата си срамна устна – дразнеше я, а освен това не бе напълно сигурна защо изобщо си го е направила.

Отвори уста и разви обецата, която бе носила на езика си в продължение на седем години. Остави я в една купа на етажерката до пералнята. Изведнъж усети устата си някак празна. Като се изключат няколкото обеци на ушите, имаше само още два пиърсинга – един на лявата вежда и едно украшение на пъпа.

Накрая Лисбет отиде в спалнята и се пъхна под новото си одеяло. Установи, че леглото ѝ е огромно и че тялото ѝ заема само една миниатюрна част от него. Струваше ѝ се, че лежи на края на футболно игрище. Загърна се с одеялото и потъна в размисъл.

ГЛАВА ШЕСТА Неделя, 23 януари – събота, 29 януари

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ВЗЕ асансьора от гаража и се качи до петия етаж на офис сградата, в която се помещаваше „Милтън Секюрити“. Отвори вратата с незаконно копие на главния ключ, с което се бе сдобила няколко години по-рано. Погледна механично часовника си, когато излезе в тъмния коридор. Бе 3,10 часа в неделя сутринта. Нощната охрана дежуреше до центъра за бързо реагиране на третия етаж и тя знаеше, че най-вероятно ще е сама на етажа.

Както всеки път, отново се удиви от факта, че професионална компания по сигурността страдаше от толкова очебийни недостатъци, що се отнасяше до собствената ѝ система за сигурност.

Коридорът на петия етаж не се бе променил особено през изминалата година. Като начало посети собствения си кабинет – малка квадратна стая зад стъклена стена в коридора, която Драган Армански ѝ бе избрал. Вратата бе отключена. Само след няколко секунди Лисбет установи, че в кабинета ѝ всичко си беше същото, като се изключи един кашон с хартия за изхвърляне, който някой бе оставил до вратата. В стаята имаше маса, офисен стол, кошче за боклук и празна етажерка. Офис оборудването ѝ се състоеше от един прост персонален компютър „Тошиба“ със смешно малък твърд диск.