Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

ГОДИШНАТА СРЕЩА на ръководството на „Милениум“ се проведе през последния петък на февруари. На нея присъстваха касиерът на дружеството, един външен ревизор, както и четиримата акционери: Ерика Бергер (30 процента), Микаел Блумквист (20 процента), Кристер Малм (20 процента) и Хариет Вангер (30 процента). На срещата бе повикан и редакционният секретар Малин Ериксон като представител на персонала и председател на синдиката на вестника. В него членуваха тя, Лоти Карим, Хенри Кортез, Моника Нилсон и маркетинг мениджърът Сони Магнусон.

Срещата започна в четири часа и приключи след около час. По-голямата част от времето бе посветена на представяне на икономическите и ревизионните отчети. На срещата бе установено, че финансовото положение на „Милениум“ е стабилно в сравнение с кризата отпреди две години. Ревизията дори бе показала, че дружеството е реализирало печалба от 2,1 милиона, около един милион от които постъпил от продажбите на книгата на Микаел Блумквист за аферата „Венерстрьом“.

По предложение на Ерика Бергер се взе решение един милион да бъде вложен във фондове, за да служи като буфер при евентуални бъдещи кризи. 250 000 крони щяха да бъдат отделени за належащия ремонт на редакцията, както и за покупка на нови компютри и друго техническо оборудване. 300 000 крони щяха да използват за увеличение на заплатите и за назначаването на сътрудника им Хенри Кортез на пълен работен ден. Предложено бе оставащата сума да бъде разделена по следния начин: всеки от акционерите да получи премия от по 50 000 крони, а 100 000 крони да бъдат разпределени поравно под формата на премия към заплатата между четиримата служители на постоянен трудов договор, независимо дали работят на пълен, или на половин работен ден. За маркетинг мениджъра Сони Магнусон не се предвиждаше премия. В неговия трудов договор бе фиксирано, че той получава процент за всяка реклама, което през определени периоди от време го превръщаше в най-добре платения служител на вестника. Предложението бе прието единодушно.

Идеята на Микаел Блумквист за намаляване на бюджета, предвиден за закупуване на материали от журналисти на свободна практика, за сметка на назначаването на още един репортер на половин работен ден, предизвика кратка дискусия. Микаел имаше предвид Даг Свенсон, който по този начин щеше да може да използва „Милениум“ като основа за продължаване на свободната си практика, а с времето щеше да получи и назначение на пълен щат. Предложението срещна съпротива от страна на Ерика Бергер, която не смяташе, че вестникът може да оцелее, без да получава достатъчно голям брой текстове от външни автори.

Ерика получи подкрепата на Хариет Вангер, а Кристер Малм се въздържа. Така бе решено бюджетът да не бъде променян, като същевременно щяха да проверят дали не могат да се намалят други разходни пера. Всички страшно много искаха Даг Свенсон да стане техен сътрудник, най-малкото на половин работен ден.

След кратко обсъждане на бъдещата насоченост и планове за развитие на вестника Ерика Бергер бе преизбрана за председател на управителния съвет и за следващата година. След това срещата бе обявена за приключила.

Малин Ериксон мълча през цялото време. Тя направи някои изчисления наум и констатира, че сътрудниците щяха да получат премия от по 25 000 крони, което бе повече от една работна заплата. Не виждаше причина да възрази срещу това решение.

Веднага след края на срещата Ерика Бергер свика извънредно съвещание на собствениците. Това означаваше, че Ерика, Микаел, Кристер и Хариет трябваше да останат по местата си. Останалите напуснаха конферентната зала и Ерика незабавно откри съвещанието.

– Дневният ред съдържа само една точка. Хариет, съгласно споразумението, което сключихме с Хенрик Вангер, той трябваше да остане акционер във вестника в продължение на две години. Договорът е на път да изтече. Следователно време е да решим какво ще правим с твоите акции – или по-точно с тези на Хенрик.

Хариет кимна.

– Всички знаем, че решението Хенрик да стане акционер във вестника бе импулсивно, породено от изключително специални обстоятелства – рече Хариет. – Тези обстоятелства вече не са налице. Какво предлагате вие?

Кристер Малм се размърда раздразнено в креслото си. Той бе единственият от присъстващите в стаята, който не бе наясно със същността на въпросните обстоятелства. Знаеше, че Микаел и Ерика пазят някаква история в тайна от него, но Ерика му бе обяснила, че става въпрос за нещо изключително лично, което засягало единствено Микаел и не подлежало на обсъждане при никакви обстоятелства. Кристер не беше малоумен и съзнаваше, че мълчанието на Микаел е свързано с Хедестад и Хариет Вангер. Той също така бе наясно, че не е нужно да притежава повече информация по случая, за да може да изрази мнение по принципен въпрос. Освен това уважаваше достатъчно много Микаел, за да прави от мухата слон.