Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Това не ми се струва много.

– Така е. И за да припечелят тези сравнително скромни суми, подлагат стотина момичета на системно изнасилване. Това ме вбесява.

– Не ми звучиш като обективен изследовател. Ако всяко момиче има по трима сутеньори, това означава, че около пет-шестстотин мъже си изкарват хляба с проституция.

– Всъщност вероятно са по-малко. Бих казала около триста.

– Това не ми изглежда като неразрешим проблем – рече Ерика.

– Ние създаваме закони и изразяваме възмущението си по медиите, ала почти никой не е разговарял с проститутка от Източния блок, нито пък има някаква представа за живота ѝ.

– Как функционира системата? На практика. Сигурно е доста трудно да вкараш шестнайсетгодишно момиче от Талин, без да събудиш подозрение. Какво се случва, след като пристигнат тук? – попита Микаел.

– Когато започнах да разследвам случая, си мислех, че става въпрос за една изключително добре организирана дейност, извършвана от професионални престъпници, които по някакъв елегантен начин прекарват момичета през границите.

– Но се е оказало другояче? – попита Малин Ериксон.

– Дейността е организирана, но накрая осъзнах, че на практика в нея участват множество малки и доста неорганизирани банди. Забравете за костюмите на „Армани“ и спортните коли – престъпните групи се състоят средно от по двама-трима членове, половината са руснаци или жители на прибалтийските републики, другата половина – шведи. Представете си боса им: четирийсетгодишен, седи по потник, пие бира и си човърка пъпа. Няма образование и в някои отношения може да бъде сметнат дори за социален инвалид. Целият му живот е белязан от проблеми.

– Идилична картинка.

– Възгледът му за жените е от каменната ера. Раздразнителността му е прословута, обикновено е в нетрезво състояние и пребива от бой всички, които му се опънат. В бандата има ясна йерархия и подчинените му обикновено се страхуват от него.

МЕБЕЛИТЕ ОТ ИКЕА, КОИТО Лисбет закупи, ѝ бяха доставени в девет и половина три дни по-късно. Две яки момчета се здрависаха с русокосата Ирене Несер, която смело приказваше с норвежки акцент. След това започнаха да сноват нагоре-надолу в миниатюрния асансьор и прекараха деня в сглобяване на маси, шкафове и легла. Работеха страшно ефективно и явно не им бе за първи път. Ирене Несер слезе до халите в центъра на Сьодермалм и купи гръцка храна за вкъщи, след което ги покани на обяд.

Момчетата от ИКЕА приключиха в пет часа следобед. След като си тръгнаха, Лисбет Саландер свали перуката си и се разходи вече сама из апартамента, като се чудеше дали ще се чувства добре в новия си дом. Кухненската маса бе твърде елегантна за присъщия ѝ стил. Най-близката до кухнята стая, в която можеше да се влезе както от самата кухня, така и от коридора, бе избрала за дневна. Мебелира я с модерни дивани и няколко фотьойла, разположени около холна маса до прозореца. Спалнята определено ѝ харесваше. Седна внимателно на леглото си и изпробва матрака.

После хвърли поглед към кабинета си, който гледаше към залива Салтшьон.

„Йес, страхотен е. Тук мога да работя.“

Лисбет обаче все още не знаеше какво точно ще работи. А и като цяло бе доста скептично и критично настроена към мебелировката.

„Окей, нека да видим какво ще излезе от всичко това.“

Прекара остатъка от вечерта в разопаковане и сортиране на покупките си. Оправи леглото, прибра хавлиите, чаршафите и калъфките в скрина. Отвори торбичките с новите си дрехи и ги прибра в гардеробите. Въпреки значителното количество новозакупено облекло успя да запълни само една минимална част от тях. Постави лампите на местата им и прибра тиганите, порцелана и кухненските прибори в кухненските шкафове.

Огледа критично празните стени и осъзна, че е трябвало да купи плакати или картини, или нещо друго от този сорт. Каквото нормалните хора обикновено закачаха в домовете си. Някое и друго цвете също нямаше да ѝ бъде излишно.

След това отвори кашоните с нещата си от старото жилище на улица Лундагатан и сортира книгите, вестниците, изрезките и материалите от стари проучвания, които вероятно трябваше да изхвърли. На боклука отидоха голям брой стари захабени тениски и скъсани чорапи. Изведнъж откри неразопаковано дилдо. Усмихна се леко накриво. Това бе един шантав подарък за рождения ѝ ден от Мими. Лисбет бе напълно забравила за съществуването му, всъщност дори не го беше изпробвала. Реши да направи нещо по въпроса и постави дилдото изправено на нощното си шкафче.