Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Майка ѝ бе слаба и дребна, но не толкова анорексична като Лисбет. Дори напротив, можеше да се каже, че беше направо красива и имаше хубаво пропорционално тяло. Точно като сестрата на Лисбет.

Камила.

Лисбет не искаше да си спомня за сестра си.

По ирония на съдбата, макар и близначки, родени през двайсет минути, двете бяха напълно различни.

Всъщност бяха толкова различни, че изглеждаше напълно невероятно, че са заченати в една и съща утроба. Ако генетичният код на Лисбет Саландер не бе сбъркан, тя също щеше да притежава невероятната красота на сестра си.

И щеше да е също толкова шантава.

Докато бяха малки, Камила бе общителна, популярна в училище и отлична ученичка. Лисбет за сметка на това бе затворена, мълчалива, рядко отговаряше на въпросите на учителите, в резултат на което оценките ѝ бяха значително по-ниски от тези на сестра ѝ. Още в началното училище Камила се дистанцира от Лисбет до такава степен, че двете дори не ходеха заедно на училище. Учителите и приятелите им забелязваха, че момичетата не общуват помежду си и не седят близо едно до друго. През третата година от началния курс ги преместиха в различни класове. След епизода с Голямото зло, когато бяха на дванайсет, заживяха в различни приемни семейства. Видяха се чак като навършиха седемнайсет, а и тогава срещата им приключи с насинено око за Лисбет и подута устна за Камила. Лисбет не знаеше къде живее Камила в момента и не се бе опитвала да разбере нещо повече по въпроса.

Сестрите Саландер не питаеха обич една към друга.

Според Лисбет Камила бе фалшива, покварена и манипулативна. Въпреки това обаче съдът постанови, че Лисбет страда от психически проблеми.

Тя спря на паркинга за посетители и закопча коженото си яке, преди да излезе под дъжда и да отиде до главния вход. Застана до една от пейките и се огледа наоколо. Точно на това място, точно на тази пейка видя майка си за последен път преди осемнайсет месеца. Беше се отбила спонтанно в санаториума, на път на север, към Микаел Блумквист, който се нуждаеше от помощта ѝ в преследването на един добре организиран, но същевременно побъркан сериен убиец. Майка ѝ бе неспокойна и сякаш не можеше да познае Лисбет, но въпреки това не искаше да я пусне да си тръгне. Държеше дъщеря си за ръката и я гледаше объркано. Лисбет обаче бързаше. Затова се отскубна, прегърна майка си и изчезна с мотоциклета си.

Сега директорът на „Епелвикен“ Агнес Микаелсон, изглежда, се зарадва да види Лисбет. Поздрави я приветливо и я придружи до един килер, откъдето извадиха кашон. Лисбет го вдигна. Тежеше около два килограма и не съдържаше много вещи – това бе всичко, останало от един живот.

– Не знаех какво да правя с нещата на майка ви – рече Микаелсон. – Но имах усещането, че ще се върнете някой ден.

– Бях в чужбина – отговори Лисбет.

Тя благодари, че не бяха изхвърлили кашона, замъкна го до колата и напусна „Епелвикен“, този път завинаги.

ЛИСБЕТ СЕ ВЪРНА на площад Мусебаке малко след дванайсет и качи кашона с вещите на майка си до апартамента. Прибра го в един килер, без да го отвори, и отново излезе.

Когато отвори външната врата на блока, покрай нея бавно премина полицейска кола. Лисбет спря и проследи внимателно представителите на властта, посетили нейния адрес. Полицаите обаче явно нямаха никакво намерение да предприемат действия срещу нея, затова тя ги остави спокойно да продължат.

Следобед се отби в магазините за дрехи „Х&M“ и „Капал“ и попълни гардероба си. Набави си значително количество всекидневно облекло – дънки, джинси, блузи и чорапи. Не проявяваше интерес към скъпи маркови дрехи, но фактът, че можеше да си купи шест чифта дънки, без да ѝ мигне окото, ѝ доставяше известна наслада. Най-екстравагантната си покупка направи в „Туилфит“, където си набави несметно количество комплекти сутиени с бикини. Това бельо също беше за всекидневна употреба, ала след половин час смутено разглеждане на магазина попадна на един комплект, който ѝ се стори „секси“ и дори леко перверзен и който преди в никакъв случай не би си и помислила да купи. Когато го облече същата вечер, се почувства ужасно глупаво. В огледалото пред себе си виждаше едно кльощаво, покрито с татуировки момиче в гротескно облекло. Свали бельото и го изхвърли.

Купи си и нови стабилни зимни обувки от „Дин ску“, както и няколко чифта по-леки за носене на закрито. След това съвсем импулсивно си взе за всекидневна употреба и чифт ботуши на токче, което я правеше няколко сантиметра по-висока. Като добавка си купи и висококачествено зимно яке от кафява чортова кожа.