Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Какво ще правим с договора и тъй нататък?

– Досега не съм подписвала договор за издаване на книга, така че ще трябва да се посъветвам с адвоката си – Ерика Бергер сбърчи вежди. – Но ти предлагам четиримесечно назначение за изпълнение на проект от февруари до май. Не даваме безумно високи заплати.

– Няма проблем. Трябва ми единствено редовна заплата, така че да мога да съсредоточа цялото си внимание върху текста.

– По принцип делим печалбата от книгата наполовина, след като покрием разходите за издаването ѝ. Как ти звучи това?

– Дяволски добре – отвърна Даг Свенсон.

– А сега да разпределим задачите – рече Ерика Бергер. – Малин, искам ти да си редактор на тематичния брой. Това е основната ти задача от началото на следващия месец. Ще работиш с Даг Свенсон и ще редактираш ръкописа му. Лоти, това означава, че временно ще трябва да влезеш в ролята на редакционен секретар на вестника за периода от март до май. Ще минеш на пълен работен ден, а Малин или Микаел ще ти помагат при нужда.

Малин Ериксон кимна.

– Микаел, искам ти да редактираш книгата.

Тя погледна Даг Свенсон.

– Микаел не си го признава, но всъщност е страхотен редактор и освен това има опит с проучванията. Той ще огледа всяка дума от книгата ти под лупа. Ще разрови всеки детайл като къртица. Аз съм поласкана, че искаш да издадеш книгата си при нас, но ние от „Милениум“ се борим с по-специфични проблеми. Имаме врагове, които само чакат да направим погрешна стъпка. Преди да си сложим главата в торбата и да публикуваме нещо, трябва да сме сигурни в него на сто процента. Не можем да си позволим никакъв риск.

– Аз и не очаквам друго.

– Добре. Ще издържиш ли обаче, ако някой цяла пролет ти виси на главата и те скъсва от критика?

Даг Свенсон се ухили и погледна Микаел.

– И още как. Да започваме.

Микаел кимна.

– Ако искаме да направим тематичен брой, ни трябват още статии. Микаел, искам да напишеш текст за финансовата страна на търговията със секс робини. За колко пари годишно става въпрос? Кой печели от нея и кой прибира парите? Може ли да се намерят доказателства, че част от тях попадат в държавната хазна? Моника, искам да направиш проучване върху сексуалното насилие като цяло. Говори с домовете за жени, жертви на насилие, с научни работници, лекари и представители на властта. Вие двамата заедно с Даг ще подготвите основните текстове. Хенри, трябва ми интервю с приятелката на Даг Мия Бергман, а не е редно да поставя тази задача на него. Нека то да е като портрет – коя е тя, с какво се занимава и до какви заключения е стигнала. След това искам да отидеш в полицията и да се запознаеш с различни случаи. Кристер, ти отговаряш за снимковия материал. Не знам как точно бихме могли да илюстрираме проблема. Помисли по въпроса.

– Едва ли има по-лесна тема за илюстриране. От художествена гледна точка. Няма проблем.

– Може ли да добавя нещо? – рече Даг Свенсон. – Има малък брой полицаи, които си вършат страхотно работата. Може би е добра идея да интервюираме някои от тях.

– Разполагаш ли с имена? – попита Хенри Кортез.

– Да, и с телефонните им номера – кимна Даг Свенсон.

– Чудесно – заключи Ерика Бергер. – Темата на майския брой е търговията със секс робини. Посланието е, че трафикът на жени представлява нарушаване на човешките права и че хората, които го организират, трябва да се извадят на показ и да бъдат третирани като военнопрестъпници, участници в ескадроните на смъртта или тирани. Да се залавяме за работа.

ГЛАВА ПЕТА Сряда, 12 януари – петък, 14 януари

„ЕПЕЛВИКЕН“ се стори на Лисбет Саландер някак чужд и непознат, когато тя за първи път от осемнайсет месеца сви по алеята му с взетия под наем нисан микра. След като навърши петнайсет години, Лисбет редовно се отбиваше няколко пъти годишно в санаториума, където бяха приели майка ѝ след епизода с Голямото зло. Въпреки че сравнително рядко го посещаваше, „Епелвикен“ бе един вид опорна точка в живота на Лисбет. Това бе мястото, където майка ѝ прекара последните десет години от живота си и където почина едва 43-годишна след един последен, фатален удар.

Майка ѝ се казваше Агнета София Саландер. Последните четиринайсет години от живота ѝ бяха белязани с поредица леки инсулти, вследствие на които стана неспособна да се грижи за себе си. Понякога дори беше неадекватна и не разпознаваше дъщеря си.

Всеки път щом се замислеше за майка си, Лисбет чувстваше единствено безпомощност и имаше усещането, че е обгърната от непрогледен черен мрак. През юношеството си дълго бе хранила надеждата, че майка ѝ ще оздравее и ще могат да поддържат поне някаква връзка. Разумът ѝ обаче ѝ казваше, че това няма да се случи.