Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Трафик на жени – рече Микаел Блумквист. – Запознай ни с детайлите.

– Работя над този проблем вече четири години. Идеята ми даде моята приятелка, с която живея на семейни начала. Тя се казва Мия Бергман и е криминалист. Освен това е специалист по въпросите на разделението между половете. Преди работеше към Центъра за предотвратяване на престъпления, където бе извършила проучване, посветено на закона срещу предлагането и купуването на сексуални услуги.

– Познавам я – рече Малин Ериксон спонтанно. – Интервюирах я преди две години, след като изнесе доклад за отношението към жените и мъжете в съдилищата.

Даг Свенсон кимна и се усмихна.

– С него разбуни духовете – рече той. – Тя се занимава с проблема за трафика на жени от пет-шест години. Така се запознахме. Аз работех върху статия за секс търговията по интернет и получих информация, че тя е запозната с въпроса. Което се оказа точно така. С две думи, започнахме да работим заедно, аз в качеството си на журналист, тя като изследовател, после започнахме да излизаме заедно и преди година заживяхме на семейни начала. Тя в момента е докторант и се очаква да защити напролет.

– Значи пише докторската си дисертация, а ти?

– Аз работя върху версията, предназначена за масовия читател, която ще включва и собствените ми открития. Както и върху още по-краткия вариант на историята – статията, която представих на Ерика.

– Окей, значи сте екип. Каква обаче е самата история?

– Имаме правителство, което прие изключително строг закон срещу предлагането и купуването на сексуални услуги, полицаи, които да следят за спазването на закона, и съдилища, които да осъждат сексуалните престъпници. Като такива определяме мъжете, които се възползват от сексуалните услуги на проститутки, а това се счита за криминално деяние. Освен това имаме медии, които публикуват изпълнени с възмущение текстове по въпроса. Същевременно обаче Швеция е една от страните, които купуват от Русия и прибалтийските страни най-много проститутки на глава от населението.

– И можеш да го докажеш?

– Това не е тайна. Дори не е новина . Новото е, че се срещнахме и разговаряхме с дузина момичета със съдбата на героинята от „Лиля завинаги“[21]. Повечето са на възраст между петнайсет и двайсет години, примамени в Швеция с обещания за някаква работа в опита им да избягат от социалната мизерия на Източна Европа. Вместо това обаче попадат в лапите на абсолютно безскрупулната секс мафия. В сравнение с някои от личните преживявания на тези момичета филмът „Лиля завинаги“ е направо развлекателен. Това, което искам да кажа, е, че преживяното от тях не може да бъде представено дори на екран.

– Окей.

– Може да се каже, че върху това се гради дисертацията на Мия. Но не и книгата.

Всички слушаха, очаквайки продължението.

– Мия интервюира момичетата. Аз направих списък на сутеньорите и клиентелата.

Микаел се усмихна. Не бе срещал Даг Свенсон по-рано, но изведнъж осъзна, че мъжът е от типа журналисти, които определено му допадаха. Те насочваха цялото си внимание към най-важното в историята. Златното правило на журналистиката според Микаел гласеше, че винаги има виновници. The bad guys[22] .

– И си открил интересни неща?

– Мога например да докажа, че един служител от Министерството на правосъдието, който дори участва в изготвянето на закона срещу купуването и предлагането на сексуални услуги, се е възползвал от минимум две момичета, пристигнали в страната с помощта на секс мафията. Едното от тях е на петнайсет.

– Опа!

– Занимавам се с тази история вече три години. Книгата ще съдържа представителни проучвания за мъжете, възползващи се от услугите на проститутки. В списъка фигурират трима полицаи – един от тях работи за Сек[23], другите двама са в отдела за сексуални престъпления. Освен тях има още петима адвокати, един прокурор и един съдия, както и трима журналисти. Един от журналистите е публикувал няколко материала за трафика на жени с цел предлагане на сексуални услуги, но през свободното си време се е отдавал на сексуалните си фантазии и е изнасилил непълнолетна проститутка от Талин… В този случай едва ли може да се говори за сексуална игра по взаимно съгласие. Смятам да разкрия имената им. Имам железни доказателства.

Микаел Блумквист подсвирна и се засмя. След това спря да се смее.

– Тъй като отново заемам поста отговорен редактор, бих искал да ги прегледам под лупа – рече той. – Последния път, когато не проверих информацията от източниците си, лежах в затвора три месеца.