Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Първото бе от някоя си адвокатка Грета Моландер, изпълнявала ролята на попечител на майката на Лисбет Саландер. Писмото съдържаше сбита информация, според която имуществото на майка ѝ било инвентаризирано и Лисбет Саландер и сестра ѝ Камила Саландер получавали по 9312 крони в наследство. Тази сума била преведена по банковата сметка на госпожица Саландер, би ли могла тя да потвърди получаването ѝ. Лисбет пъхна писмото във вътрешния джоб на якето си.

Второто писмо бе от директор Микаелсон, управител на санаториума „Епелвикен“, който учтиво ѝ напомняше, че те все още съхранявали кашон с вещи на починалата ѝ майка, и я молеше да бъде така добра да се свърже с тях, за да се разпореди как да постъпят с това ѝ наследство. Управителят завършваше с думите, че ако не установи контакт с Лисбет или сестра ѝ (с чийто адрес не разполагал) до края на годината, то въпросните вещи щели да бъдат изхвърлени на боклука. Погледна в горния десен ъгъл на писмото – бе изпратено през юни. После взе мобилния си телефон. След две минути разбра, че кашонът все още не е изхвърлен. Помоли за извинение, че не се е обадила по-рано, и обеща да прибере вещите на майка си още на следващия ден.

Последното лично писмо бе от Микаел Блумквист. Поколеба се за миг, но реши да не го отваря и го хвърли директно в чувала.

Напълни един кашон с вещи и джунджурии, които искаше да запази, и се върна с такси обратно на площад Мусебаке. Гримира се, сложи си очила и руса перука с дълга до раменете коса и пъхна норвежки паспорт на името на Ирене Несер в чантата си. Огледа се внимателно в огледалото и установи, че Ирене Несер доста прилича на Лисбет Саландер, но въпреки това е съвсем отделна личност.

Обядва набързо с франзела, сирене бри и кафе лате в „Кафе Еден“ на улица Йотгана и отиде пеша до фирмата за отдаване на коли под наем на улица Рингвеген, където Ирене Несер нае нисан микра. Отиде до магазина на ИКЕА в близост до търговския комплекс „Кунгенс корва“, където в продължение на три часа разгледа целия асортимент на магазина и записа номерата на мебелите, от които се нуждаеше. Направи и няколко импулсивни покупки.

Лисбет закупи два жълтеникаво-кафяви дивана от модела „Карланда“, пет фотьойла с пружиниращ ефект „Поенг“, две кръгли ниски масички от бреза, една холна маса „Свансбу“ и няколко странни масички от марката „Лак“. В отдела за секции и етажерки поръча две секции от серията „Ивар“ и две етажерки „Бунде“, поставка за телевизор и етажерка с вратички „Магикер“. В допълнение към това закупи трикрилен гардероб „Пакс Нуксус“ и два малки шкафа с чекмеджета от модела „Малм“.

Отдели доста време на избора на легло и накрая се спря на рамка „Хемнес“, плюс матрак и принадлежности. За всеки случай взе и едно легло „Лилехамер“, което възнамеряваше да разположи в стаята за гости. Не че очакваше такива, но след като имаше стая за гости, бе най-добре да я обзаведе.

Банята в новия ѝ апартамент притежаваше всичко необходимо – шкафове, етажерка за съхранение на хавлиите и една оставена от предишните собственици перална машина. Затова Лисбет си купи единствено евтин кош за пране.

За сметка на това обаче имаше нужда от кухненски мебели. След известно колебание се спря на маса „Росфош“ от масивен бук, с плот от закалено стъкло и четири пъстри стола.

Нуждаеше се и от мебели за кабинета си и с почуда разгледа невероятните комплекти за „работен кът“ с хитри шкафове, където да прибереш компютъра и клавиатурата си. Накрая поклати глава и поръча едно съвсем обикновено ъглово бюро „Галант“ от дъбов фурнир със заоблени ръбове и голям шкаф. Посвети много време на избора на работен стол, в който най-вероятно щеше да прекарва безброй часове, и избра най-скъпия вариант от модела „Верксам“.

Преди да приключи, обиколи магазина още веднъж и купи огромно количество чаршафи, калъфки, кърпи за ръце, юргани, одеяла, възглавници, пълен комплект кухненски прибори, порцелан и тигани, дъски за рязане, три големи килима, множество работни лампи и солидно количество офис консумативи и оборудване – от рода на папки, кошове за хартия, кутии за съхраняване на вещи и така нататък.

Когато приключи, Лисбет занесе списъка си на една от касите. Плати с картата на името на „Уасп Ентърпрайзис“ и се легитимира като Ирене Несер. Заплати още и за доставка и монтаж на мебелите. Крайната сума бе малко над 90 000 крони.

Върна се обратно в Сьодермалм в пет часа следобед и успя набързо да посети магазин за електроника „Акселсонс Хемелектроник“, откъдето купи 18-инчов телевизор и радио. След това се шмугна в един магазин за бяла техника на улица Хорсгатан малко преди края на работното му време и си взе прахосмукачка. От хранителния магазин „Мариахален“ си купи парцал за бърсане на под, течен почистващ препарат за под, кофа, прах за пране, сапун, четки за зъби и огромен пакет тоалетна хартия.