Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Ако решите да публикувате статията, ще получите цялата документация. Аз обаче имам едно условие.

– Даг би искал да издадем и книгата му – рече Ерика Бергер.

– Точно така. Желанието ми е тя да се превърне в сензация, а в настоящия момент „Милениум“ е най-достоверният и дързък вестник в страната. Трудно ми е да си представя, че някое друго издателство би посмяло да издаде подобна книга.

– Значи, ако няма книга, няма и статия – обобщи Микаел.

– Според мен звучи чудесно – рече Малин Ериксон.

Хенри Кортез смотолеви нещо в нейна подкрепа.

– Статията и книгата са две отделни неща – продължи Ерика Бергер. – В първия случай отговорен редактор е Микаел. Що се отнася до книгата обаче, отговорността е изцяло на автора.

– Знам – рече Даг Свенсон. – Това не ме притеснява. Веднага щом книгата излезе, Мия ще предаде на полицията всички споменати в текста лица.

– Ще избухне голям скандал – рече Хенри Кортез.

– Това е само половината история – продължи Даг Свенсон. – Разследвам още и няколко мрежи, които печелят пари от търговията със секс робини. Тоест тук става въпрос за организирана престъпност.

– И кои личности откриваме там?

– Това е най-трагичното. Секс мафията се състои от група мързеливи нищожества. Не знам какво точно очаквах, когато започнах да работя върху проблема, но по някакъв начин ни е втълпено, поне що се отнася до мен, че в „мафията“ участват изискани джентълмени с високо социално положение, които се разхождат наоколо в лъскави коли. Предполагам, че това се дължи на американските филми. Историята за Венерстрьом – Даг Свенсон хвърли поглед към Микаел – потвърди, че понякога е точно така. Венерстрьом обаче е изключение. Аз открих единствено банда брутални садистични некадърници, които едва могат да пишат и четат, пълни идиоти, без грам стратегическа мисъл и усет за организация. Замесени са и някои рокери и малко по-добре организирани кръгове, но като цяло трафикът на секс робини се движи от куп дебили.

– Това е описано изключително ясно в статията ти – рече Ерика Бергер. – Всяка година законодателството, полицията и съдебната система биват финансирани с милиони от парите от данъци, за да се борят с тази търговия… Въпреки това обаче не могат да пипнат банда пълни идиоти.

– Говорим за системно нарушаване на човешките права .Засегнатите момичета обаче се намират на толкова ниско стъпало от социалната стълбица, че не представляват интерес от юридическа гледна точка. Те не гласуват. Едва говорят шведски. Знаят само толкова думи, колкото са им необходими, за да се продадат. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от всички престъпления, свързани с търговията със секс робини, никога не стигат до знанието на полицията, а още по-малко до повдигане на обвинения. Това вероятно е най-здравият айсберг на престъпността в Швеция. Представете си какво щеше да се случи, ако към банковите обири се подхождаше със същата несериозност. Това е немислимо. За жалост мога единствено да си извадя заключението, че търговията със секс робини би била пресечена за един ден, стига представителите на правосъдната система да го пожелаеха. Но престъпленията срещу малолетни момичета от Талин или Рига не са техен приоритет. Според тях курвите са си курви. Те са част от системата.

– Това е известно на всеки боклук – рече Моника Нилсон.

– Какво ще кажете? – попита Ерика Бергер.

– Идеята ми допада – рече Микаел Блумквист. – Слагаме си главата в торбата с тази статия, но именно затова основахме „Милениум“ преди години.

– Това е и причината все още да работя тук. Отговорният редактор трябва да пуска фойерверки от време на време – добави Моника Нилсон.

Всички с изключение на Микаел се разсмяха.

– Книгата завършена ли е? – попита той.

– Не. Имам план, но съм написал само половината. Ако се съгласите да я издадете и ми дадете аванс, ще мога да се посветя изцяло на нея и да я довърша. Почти всички проучвания са готови. Остават ми само някои дребни уточнения – трябва да потвърдя това, което вече знам, като разговарям с мъжете, които смятам да разоблича.

– Ще постъпим точно както с книгата за Венерстрьом. Една седмица за оформление – Кристер Малм кимна – и две за печат. С „героите“ ще се видим през март и април и накрая ще обобщим информацията върху петнайсет страници. Това означава, че ръкописът трябва да е готов на петнайсети април, за да можем да проверим всички източници на информация.