Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Закара покупките си до вкъщи, свари си кафе и си направи сандвич, след което върна взетата под наем кола. Прибра се пеша и прекара остатъка от вечерта на прозоречната ниша, загледана във водата на Салтшьон.

МИЯ БЕРГМАН, ДОКТОРАНТКА по криминалистика, наряза чийзкейк и го гарнира с малинов сладолед. Първо сервира на Ерика Бергер и Микаел Блумквист, след което постави десертни купички и пред Даг Свенсон и себе си. Малин Ериксон твърдо бе отказала десерт и се задоволи само с черно кафе, поднесено в странна, старомодна порцеланова чаша на цветя.

– Този сервиз беше на баба – рече Мия Бергман, когато видя как Малин разглежда чашата.

– Тя ужасно се страхува някоя чаша да не се счупи – каза Даг Свенсон. – Вади ги само когато ни гостуват много важни хора.

Мия Бергман се усмихна.

– Баба се грижеше за мен в продължение на няколко години и този сервиз е, кажи-речи, единственото, което ми остана от нея.

– Много са красиви – рече Малин. – Моите кухненски принадлежности са изцяло от ИКЕА.

Микаел Блумквист не обърна никакво внимание на чашите с цветя. Вместо това погледна критично към купичката с чийзкейк. Зачуди се дали не е добра идея да отпусне колана си с една дупка. Подобни мисли очевидно се въртяха и в главата на Ерика Бергер.

– Мили боже, аз май също трябваше да се откажа от десерт – рече тя и погледна извинително Малин, преди здраво да хване лъжицата.

Това всъщност трябваше да бъде лека работна вечеря, на която, от една страна, да затвърдят партньорството си, а от друга – да дообсъдят съдържанието на тематичния брой на „Милениум“. Даг Свенсон ги бе поканил да хапнат у тях, а Мия Бергман им поднесе най-вкусното пиле в сладко-кисел сос, което Микаел някога бе опитвал. С вечерята изпиха две бутилки силно испанско червено вино, а когато дойде време за десерта, Даг Свенсон ги попита дали някой би искал чаша „Тъламор Дю“. Само Ерика имаше глупостта да откаже, затова Даг Свенсон извади пет чаши.

Даг Свенсон и Мия Бергман живееха в двустаен апартамент в Еншеде. Бяха ходили няколко години, но направиха решителната крачка да заживеят заедно едва преди година.

Събраха се в шест часа вечерта, а когато стигнаха до десерта, вече бе осем и половина. Все още не бяха си казали и дума по работа, каквато всъщност бе целта на вечерята. За сметка на това Микаел откри, че харесва Даг Свенсон и Мия Бергман и че компанията им му е приятна.

Накрая Ерика Бергер насочи разговора към въпроса, заради който се бяха събрали. Мия Бергман донесе принтирано копие на труда си и го сложи на масата пред Ерика. Текстът носеше изненадващо саркастичното заглавие „От Русия с любов“, което, разбира се, препращаше към класическия герой на Йън Флеминг Агент 007. Подзаглавието гласеше: „Трафикът на хора, организираната престъпност и общественото противодействие срещу тях“.

– Трябва да правите разлика между моята дисертация и книгата на Даг – рече Мия. – Тя е агитаторска версия, насочена срещу хората, които печелят от трафика. Моят труд съдържа статистически данни, проучвания в областта, текстове на закони и анализ на начина, по който обществото и съдилищата третират жертвите.

– Тоест момичетата.

– Млади момичета, предимно на възраст между петнайсет и двайсет години, слабо образовани. Обикновено идват от проблемни семейства и често са били жертва на някаква форма на насилие още в детството си. Една от причините, които ги водят в Швеция, разбира се, са масата лъжи, с които някой ги оплита.

– Трафикантите.

– От такава гледна точка дисертацията ми е насочена изключително към междуполовите отношения. Рядко някой изследовател се заема да очертае ясно ролите, свързани с тях. Момичетата са жертви, момчетата – престъпници. Като се изключат няколко отделни жени, които сами печелят от търговията с плът, няма друг престъпен бранш, където самият пол да представлява предпоставка за престъпление. Няма и друг престъпен бранш, против който обществеността да предприема по-малко мерки.

– Ако съм разбрала правилно, в Швеция въпреки всичко има доста строги закони срещу трафика на жени и търговията с плът – рече Ерика.

– Не ме разсмивай. Няколкостотин момичета годишно – не се води статистика за точния им брой – биват транспортирани до Швеция, за да работят като проститутки, което в конкретния случай ще рече, че биват подлагани на системно изнасилване. След въвеждането на закона срещу трафика на хора в съда са гледани няколко отделни случая, при които той е нарушен. Първото дело е от април 2003 г. Става въпрос за процеса срещу онази смахната собственичка на бордей със сменен пол. Накрая, разбира се, я оправдаха.