Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Чакай малко, аз мислех, че я осъдиха?

– За сводничество – да. Но обвиненията за участие в трафик на хора бяха свалени. Работата е там, че свидетелите срещу нея всъщност бяха момичетата, станали жертви на дейността ѝ. А те изчезнаха обратно в Прибалтика. Властите се опитаха да осигурят присъствието им в съда, дори ги обявиха за издирване чрез Интерпол. Но след дълги месеци на търсене беше установено, че не могат да бъдат открити.

– Какво се е случило с тях?

– Нищо. Програмата „Инсайдър“[24] направи собствено разследване по случая и изпрати репортери в Талин. На тях им отне точно един следобед да открият две от момичетата, които живееха при родителите си. Третото момиче се бе преселило в Италия.

– С други думи, полицията в Талин не е особено ефективна.

– След този случай всъщност бяха издадени няколко осъдителни присъди. Осъдените обаче без изключение бяха лица, попаднали в ареста заради други престъпления, или толкова малоумни, че просто нямаше как да не бъдат заловени. Законът е само параван. В действителност правосъдието не функционира.

– Разбирам.

– Проблемът в случая е, че става въпрос за изнасилване от първа степен, обикновено придружено от тежко физическо насилие и застрашаване на живота. При някои от момичетата е налице и незаконно отнемане на свободата – допълни Даг Свенсон.

– Това е ежедневие за много от момичетата, които биват откарвани в някоя вила в предградията, където ги гримират силно и ги обличат с къси поли. Работата е там, че тези момичета нямат избор. Или чукат поредния противен чичко, или рискуват да бъдат малтретирани и измъчвани от своя сутеньор. Не могат да избягат, не говорят езика, не познават законите и правилата и не знаят към кого да се обърнат. Не могат да се приберат вкъщи. Едно от първите действия на сутеньорите е да им вземат паспорта. В случая с въпросната съдържателка на бордей момичетата дори са били държани заключени в един апартамент.

– Това ми звучи като лагер за роби. Момичетата печелят ли изобщо нещо от дейността си?

– О, да – отвърна Мия Бергман. – Те получават дял от печалбата като компенсация. Работят в продължение на няколко месеца, след което им позволяват да се върнат у дома. Случва се да носят доста дебела пачка със себе си – двайсет или трийсет хиляди крони, което, обърнато в руска валута, се равнява на малко богатство. За жалост момичетата обикновено са развили и тежка алкохолна или наркотична зависимост, а начинът им на живот изяжда парите им доста бързо. Така кръгът се затваря. След известно време те се връщат доброволно при мъчителите си и започват да работят отново.

– Какъв е годишният оборот от тази дейност? – попита Микаел.

Мия Бергман погледна Даг Свенсон и се замисли за миг, преди да отговори.

– Трудно ми е да дам конкретен отговор на този въпрос. Правили сме доста изчисления, но по-голямата част от получените цифри си остават приблизителни.

– Горе-долу за какви суми става въпрос?

– Добре, знаем, че например въпросната съдържателка на бордей, същата, която бе осъдена за сводничество, но не и за участие в трафик на хора, за две години е успяла да доведе около трийсет и пет жени от Източна Европа. Те остават в Швеция от няколко седмици до няколко месеца. В хода на процеса стана ясно, че общо са припечелили малко над два милиона крони. Аз изчислих, че това означава по петдесет хиляди крони на момиче месечно. От тях около петнайсет хиляди следва да бъдат приспаднати като разходи за пътувания, дрехи, жилища и т.н. Не говорим за живот в лукс – обикновено отсядат временно в някой апартамент, собственост на престъпната организация. От останалите четирийсет и пет хиляди крони сутеньорите прибират между двайсет и трийсет хиляди. В джоба на боса влизат да речем петнайсет хиляди. Остатъкът се поделя между хората му – шофьори, наемни убийци и т.н. Момичетата получават десет-дванайсет хиляди.

– Какъв е окончателният месечен приход?

– Да кажем, че престъпната група разполага с две или три момичета, които се бъхтят за тях. Това означава, че те им носят около сто и петдесет хиляди крони на месец. Всяка банда се състои средно от двама или трима души, които си поделят печалбата. Така изглежда финансовата страна на бизнеса с изнасилвания.

– За какви суми говорим? Тоест, ако продължим да смятаме.

– Във всеки момент в страната се намират около стотина момичета, активно занимаващи се с проституция, които в някаква степен са жертва на трафика на хора. Това означава, че общата месечна сума от приходи за цяла Швеция възлиза на малко над милион и половина крони на месец, или около сто милиона крони годишно. Тук говорим само за момичета, станали жертва на трафика на хора.