Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Лисбет не откри нищо, което да сочи, че Драган е предоставил стаята на някой друг. Изтълкува това като добър знак, но същевременно бе наясно, че то не означава кой знае какво. Стаята нямаше и четири квадратни метра и следователно не можеше да се използва почти за нищо.

Лисбет затвори вратата, премина безшумно по целия коридор, като провери дали някоя нощна птица все още не беше на работа. Спря се до автомата за кафе и си взе капучино в пластмасова чаша, след което продължи напред до кабинета на Драган Армански и отключи вратата с незаконното си копие на ключа.

В офиса на Армански, както обикновено, царяха дразнещи чистота и ред. Лисбет обиколи набързо стаята, разгледа етажерката с книги, седна на бюрото и включи компютъра.

Извади един компактдиск от вътрешния джоб на новото си кожено яке и го постави в четящото устройство. След това стартира програма с името „Асфикция 1.3“, която сама бе създала. Единствената ѝ функция бе да инсталира по-нова версия на „Интернет Експлорър“ на твърдия диск на Армански. Процедурата отне около пет минути.

Когато приключи, извади компактдиска, рестартира компютъра и зареди новата версия на „Интернет Експлорър“. Тя изглеждаше и функционираше точно като предишната, ала бе малко по-голяма по обем и работеше с около една микросекунда по-бавно. Всички настройки бяха идентични с предишните, включително датата на инсталиране. Новият файл не можеше да бъде открит по-никакъв начин.

Лисбет въведе ftp адреса на един сървър в Холандия и на екрана се отвори команден прозорец. Избра едно поле с текста Copy , въведе името „Армански/МилтСек“ и натисна ОК. Компютърът започна веднага да копира съдържанието на твърдия диск на Драган Армански на сървъра в Холандия. На екрана се появи часовник, според който процедурата щеше да отнеме трийсет и четири минути.

Докато компютърът прехвърляше файловете, Лисбет взе резервния ключ за бюрото на Армански, който той държеше в една декоративна саксия на етажерката си. През следващия половин час се запозна с новата информация от папките на Армански в горното дясно чекмедже – те съдържаха документация по всички актуални и спешни задачи. Когато компютърът издаде звуков сигнал, че прехвърлянето на файловете е приключило, Лисбет прибра папките в абсолютно същия ред, в който ги бе извадила. След това изключи компютъра, загаси осветлението на бюрото и взе празната чаша от капучино със себе си. Напусна „Милтън Секюрити“ по същия път, по който бе дошла. Когато се качи в асансьора, часовникът ѝ показваше 4,12.

Прибра се пеша до апартамента си на площад Мусебаке, седна пред своя „Пауърбук“ и се свърза към сървъра в Холандия, откъдето стартира програмата „Асфикция 1.3“. На екрана се появи прозорец за избор на дестинация. Той съдържаше около четирийсет алтернативи и Лисбет плъзна курсора надолу по списъка.

Подмина твърдия диск, именуван „Нилс Бюрман“, чието съдържание обикновено преглеждаше на всеки два месеца. За секунда спря до „МикБлум/лаптоп“ и „МикБлум/офис“. Не бе използвала тези две икони вече повече от година и малко се поколеба дали да не ги изтрие. Реши обаче да ги запази заради принципа – така или иначе вече бе проникнала незаконно в компютрите му веднъж и щеше да е глупаво да премахне цялата информация и някой ден да трябва да повтори процедурата отначало. Същото се отнасяше и за иконата „Венерстрьом“, която не бе отваряла отдавна. Притежателят на въпросния твърд диск бе мъртвец. Иконата „Армански/МилтСек“ бе най-скоро създадената и следователно заемаше последно място в списъка.

Лисбет можеше да копира твърдия му диск и по-рано, но не го бе направила, защото работеше в „Милтън“ и можеше да получи достъп до информацията, която Армански се опитваше да скрие от останалите. Проникването в компютъра му не бе злонамерено. Тя просто искаше да разбере с какво се занимава компанията в настоящия момент и как точно стоят нещата с нея. Чукна с мишката върху иконата, при което се отвори папка с нова икона с името „Твърд диск на Армански“. Опита да го отвори и се увери, че всички файлове са прехвърлени.

Лисбет остана пред компютъра си до седем часа сутринта и прочете докладите на Армански, икономическите отчети и електронната му поща. Накрая поклати замислено глава и изключи компютъра. Влезе в банята и си изми зъбите. След което отиде в спалнята, съблече се и остави дрехите си на купчина на пода. После се пъхна в леглото и спа до дванайсет и половина на обяд.