Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Не показа чувствата си, но бе дълбоко наранена и разочарована, че я оставиха да изрази желанието си да остане в управителния съвет, след което просто я изритаха. „По дяволите, това бе напълно ненужно.“

– Същевременно бих искала да привлека вниманието ти към един съвсем различен договор – продължи Ерика Бергер.

Тя извади нов комплект документи и ги плъзна по масата към Хариет.

– Бихме искали да знаем дали ти лично би искала да станеш дялов участник в „Милениум“. Цената се равнява на току-що получената от теб сума. Договорът обаче е различен – той е за неограничен период от време и не съдържа клаузи за изключителни права. Ти ще си напълно равноправен акционер в дружеството, със същите права и отговорности като всички нас.

Хариет вдигна вежди.

– Защо прибягвате до такава сложна процедура?

– Защото трябва да бъде направено рано или късно – рече Кристер Малм. – Можехме да подновяваме стария договор година за година до следващата среща на собствениците или докато не се изпокараме жестоко и не те уволним. Но този договор все някога трябваше да бъде разтрогнат.

Хариет се подпря на лакътя си и го изгледа изпитателно. След това спря поглед върху Микаел, накрая фиксира Ерика.

– Работата е там, че ние подписахме договор с Хенрик, притиснати от икономическото ни състояние в онзи момент – рече Ерика. – С теб бихме подписали, защото го искаме. За разлика от стария вариант, с този ще ни е значително по-трудно да те изритаме в бъдеще.

– За нас има голямо значение – рече Микаел тихо.

С това се изчерпа цялото му участие в обсъждането.

– Ние просто смятаме, че ти даваш на „Милениум“ повече от чисто икономическите гаранции, зад които стои името Вангер – рече Ерика Бергер. – Ти си интелигентна и разумна и предлагаш конструктивни решения. До този момент стоеше предимно в сянка, сякаш си обикновен посетител. Ала участието ти в нашия борд му придаде непознати до момента устойчивост и стабилност. Ти разбираш от сделки. Веднъж ме попита дали можеш да разчиташ на мен, и аз си задавах същия въпрос за теб. Сега вече и двете знаем отговора. Аз те харесвам и разчитам на теб – това важи за всички. Не искаме да заемаш някаква второстепенна позиция, гарантирана ти от смехотворна формулировка. Бихме искали да си наш партньор и пълноправен акционер.

Хариет дръпна договора към себе си и се залови да го чете ред по ред през следващите пет минути. Накрая вдигна очи.

– И всички сте единодушни? – попита тя.

И тримата кимнаха. Хариет хвана химикалката и подписа. След това плъзна чека през масата. Микаел го взе и го скъса.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА „МИЛЕНИУМ“ вечеряха в ресторант „Самирс Грюта“ на улица Тавастгатан. Бяха се събрали на това тихо тържество с хубаво вино и кускус с агнешко, за да отпразнуват началото на новото си партньорство. Разговорът вървеше леко, а Хариет Вангер бе видимо замаяна. Беше им малко притеснено, като на първа среща, когато партньорите знаят, че нещо ще се случи, но не и какво е то.

Хариет Вангер напусна компанията още в седем и половина. Извини се и каза, че иска да се върне в хотела и да се пъхне в леглото. Ерика Бергер също тръгна, за да се прибере при мъжа си, и повървя с нея през част от пътя. Разделиха се при Слусен. Микаел и Кристер повисяха още малко в ресторанта, след което Кристер също каза, че трябва да се прибира.

Хариет Вангер взе такси до хотел „Шератон“ и се качи до стаята си на седмия етаж. Съблече се, взе си вана и след това се загърна в халата си. После седна до прозореца и погледна към „Ридархолмен“[25]. Отвори пакет „Дънхил“ и запали цигара. Пушеше средно по три-четири цигари на ден, което бе толкова малко, че се смяташе за непушач и си позволяваше лудорията да си дръпне понякога, без да има угризения на съвестта.

В девет часа на вратата се почука. Тя отвори и пусна Микаел Блумквист да влезе вътре.

– Подлец – рече Хариет.

Микаел се усмихна и я целуна по бузата.

– За миг си помислих, че наистина смятате да ме изхвърлите.

– Никога нямаше да го сторим така. Разбираш ли защо искахме да променим договора?

– Да. Разумно е.

Микаел разтвори халата, сложи ръка на гърдите ѝ и нежно ги погали.

– Подлец – рече тя отново.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СПРЯ пред вратата с името Ву. Докато стоеше на улицата, видя, че прозорецът свети, а и отвътре се носеше музика. Името бе същото. Следователно, заключи Лисбет Саландер, Мириам Ву все още живее в едностайния си апартамент на улица Томтебугатан до площад Санкт Ерик. Бе петък вечер и в интерес на истината Лисбет тайничко се бе надявала, че Мими ще е излязла да се забавлява някъде и че в апартамента ще е тъмно. Оставаше да намери отговора само на два въпроса – дали Мими все още иска да има нещо общо с нея и дали е сама и свободна.