– Шегуваш ли се?
Лисбет погледна Мими с безизразни очи.
– Да, колко съм глупава. Ти никога не се шегуваш, д-р Спок.
– Нямам намерение да се извинявам. Искрена съм с теб. Ако искаш да си тръгна, то може спокойно да ми го кажеш.
– Наистина ли си си направила нов бюст?
Лисбет кимна. Мими Ву изведнъж се разсмя с глас. Лисбет посърна.
– Във всеки случай няма да те пусна, преди да видя как изглежда. Моля те. Плийз.
– Мими, сексът с теб винаги ми е харесвал. Ти изобщо не се интересуваше с какво се занимавам, а ако не бях на разположение, просто си намираше някой друг. Освен това пет пари не даваш какво мислят хората за теб.
Мими кимна. Бе осъзнала, че е лесбийка, още в основното училище и след няколко неловки плахи опити я посветиха в мистериите на еротиката на седемнайсетгодишна възраст, когато по една случайност придружи свой познат на купон, организиран от РФЛС[26] в Гьотеборг. След това дори и не си помисляше да води друг начин на живот. Един-единствен път, когато бе на 23, пробва да прави секс с мъж. Участва в половия акт докрай, като механично правеше всичко, каквото се очакваше от нея. Но не изпита удоволствие. Освен това принадлежеше към онази малочислена група в самото малцинство на хомосексуалните, която изобщо не се интересуваше от брак, не държеше на верността и не си падаше по романтични вечери вкъщи.
– Прибрах се в Швеция преди няколко седмици. Исках да разбера дали все още искаш да си с мен, или трябва да си намеря някой друг.
Мими се изправи и отиде до Лисбет. Наведе се и я целуна по устата.
– Мислех да уча тази вечер.
Разкопча най-горното копче на блузата на Лисбет.
– Но защо пък не, по дяволите…
Отново я целуна и разкопча още едно копче.
– Просто трябва да ги видя.
Целуна я още един път.
– Добре дошла отново.
ХАРИЕТ ВАНГЕР ЗАСПА към два часа сутринта, а Микаел Блумквист лежеше буден, заслушан в дишането ѝ. Накрая стана от леглото, взе назаем една цигара „Дънхил“ от пакета в чантата ѝ. Седна гол на един стол до леглото и се вгледа в нея.
Микаел не бе планирал да стане любовник на Хариет Вангер. Даже напротив. След прекараното в Хедестад време изпитваше нужда да стои на разстояние от семейство Вангер. Бе виждал Хариет на няколко от срещите на управителния съвет миналата пролет и се бе държал учтиво, но дистанцирано. Двамата знаеха тайните си и биха могли взаимно да се държат в шах. Но като се изключат задълженията на Хариет към управата на „Милениум“, нямаха други отношения помежду си.
През уикенда на Петдесетница Микаел за първи път от месеци наред бе заминал за хижата си в Сандхамн, просто така, за да остане на спокойствие, да седне на кея и да прочете някой детективски роман. В петък следобед, няколко часа след пристигането си, се разходи до местния магазин, за да си купи цигари, и неочаквано се сблъска с Хариет. Тя изпитвала нужда да се махне от Хедестад и си запазила стая за уикенда в хотела в Сандхамн. Не била идвала тук от детството си. Хариет беше напуснала Швеция на шестнайсет години и се бе върнала на петдесет и три. Именно Микаел я бе открил.
След няколкото задължителни фрази в началото на всеки разговор Хариет бе замълчала смутено. Микаел знаеше историята ѝ. Тя бе наясно, че той е нарушил принципите си, за да прикрие ужасяващите тайни на семейство Вангер. И че го е сторил най-вече заради нея.
После Микаел я покани да разгледа хижата му. Свари кафе, след което двамата се настаниха на кея и разговаряха в продължение на няколко часа. Това беше първият път, в който водеха сериозен разговор след завръщането ѝ в Швеция.
– Какво направихте с нещата от мазето на Мартин Вангер?
– Наистина ли искаш да знаеш?
Той кимна.
– Разчистих ги. Изгорих всичко, което ставаше за горене. След това съборих къщата. Не можех да живея там, нито да оставя някой друг да се настани в нея. За мен тя символизираше единствено злото. Смятам да построя нова къща на същото място, по-малка, с размерите на хижа.
– Нима никой не се учуди, че я събаряш? Тя все пак бе модерна и стилна.
Хариет се усмихна.
– Дирх Фроде разпространи слуха, че мазето ѝ е поразено от мухъл и евентуалното ѝ саниране ще ни струва по-скъпо.
Дирх Фроде бе семейният адвокат.
– Как е той?
– Скоро ще навърши седемдесет. Не го оставям без работа.
Вечеряха заедно и Микаел изведнъж осъзна, че Хариет споделя с него най-интимните и лични подробности от живота си. Когато я прекъсна и попита защо, тя се замисли за миг и накрая му отвърна, че той е единственият човек в целия свят, от когото няма смисъл да крие каквото и да било. Как да крие нещо от малкото момченце, което е бавила преди четирийсет години.
Читать дальше