Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Имаш ключ – рече Микаел. – Чувствай се като у дома си.

– Непременно – отвърна му тя. – Ще се видим след някой и друг час.

Отне ѝ десет минути да стигне пеша до улица Белмансгатан. Съблече се, взе си душ и си направи еспресо с машината на Микаел. След това се пъхна в леглото му гола и изпълнена с очакване.

Оптималната наслада за нея би била тройка със съпруга ѝ и Микаел Блумквист. Но с почти стопроцентова сигурност можеше да каже, че това никога няма да се осъществи. Проблемът бе, че Микаел бе толкова изразено хетеросексуален, че тя понякога го дразнеше, като го обвиняваше в хомофобия. Той изобщо не проявяваше интерес към мъже. Явно човек не може да получи всичко.

РУСИЯТ ВЕЛИКАН смръщи ядно вежди, докато внимателно шофираше автомобила си с около петнайсет километра в час по един толкова зле поддържан горски път, че за миг дори си помисли да не би да е разбрал погрешно описанието, което му бяха дали. Точно започваше да се свечерява, когато пътят най-накрая се разшири и той зърна хижата. Великанът паркира, изгаси мотора и се огледа. Трябваше да измине още около петдесет метра.

Намираше се в близост до остров Стархолмен, което не бе никак далеч от Мариефред. Хижата бе съвсем обикновена. Бе построена през петдесетте години на миналия век и се намираше насред гората. Между дърветата се виждаше проблясваща ивица лед по езерото Меларен.

Великанът изобщо не можеше да разбере кой би искал да прекара свободното си време в тази изолирана дъбрава. Затвори вратата на колата след себе си и изведнъж го обзе неприятно чувство. Гората му се струваше някак враждебна и застрашително надвиснала. Тръгна към двора на хижата, но изведнъж чу някакво пращене и спря на място.

Мъжът втренчи поглед в гората. Бе тиха и безветрена вечер. Постоя така две минути, изнервен до крайност, преди с крайчеца на окото си да забележи силует, който внезапно се раздвижи между дърветата. Когато фокусира поглед върху него, силуетът вече стоеше напълно неподвижно на около трийсет метра навътре в гората и го гледаше втренчено.

Русият великан леко се паникьоса. Опита се да различи нещо. Видя мрачно кокалесто лице. Съществото явно бе джудже, около метър високо, и носеше камуфлажно облекло, което сякаш бе скроено от елхови клони и мъх. Баварско горско джудже? Ирландски леприкон? Колко опасни бяха те?

Русият великан стаи дъх и усети как косата по тила му настръхва.

След това примижа силно с очи и разтърси глава. Когато отново погледна към съществото, то се бе изместило на десетина метра вдясно. Там няма нищо . Въобразявам си . И все пак ясно можеше да го различи между дърветата. Внезапно съществото се размърда и започна да се приближава. Придвижваше се доста бързо и рязко в полукръг, за да заеме позиция за атака.

Русият великан припряно извървя последните метри до хижата. Почука на вратата малко по-силно и по-настойчиво от обикновено. Обзелата го паника се изпари в мига, в който чу шума, издаван от движещото се вътре човешко същество. Погледна назад през рамо. Там нямаше нищо.

Великанът обаче въздъхна с облекчение едва когато вратата се отвори. Адвокат Нилс Бюрман го поздрави учтиво и го покани да влезе.

МИРИАМ ВУ ВЪЗДЪХНА ОБЛЕКЧЕНО, когато се прибра, след като бе свалила до стаята за обемист боклук в мазето и последния найлонов чувал с вещи на Лисбет Саландер. Апартаментът бе искрящо чист и ухаеше на препарат за почистване, боя и току-що сварено кафе. Последното бе дело на Лисбет. Тя седеше на една табуретка и наблюдаваше замислено голия апартамент, от който пердетата, килимите, купоните за отстъпка в различни магазини, натрупани върху хладилника, и обичайният куп боклуци в коридора бяха изчезнали като след замахване с магическа пръчка. Не можеше да се начуди колко голям е всъщност апартаментът.

Мириам Ву и Лисбет Саландер нямаха еднакви предпочитания нито по отношение на дрехите, нито по отношение на обзавеждането или украсата. Поправка: Мириам Ву имаше добър вкус и твърдо мнение относно това как трябва да изглежда апартаментът, в който ще живее, кои мебели иска да купи и кои дрехи стават за носене. Според Мими Лисбет Саландер бе тотално лишена от вкус.

След като бе дошла да инспектира апартамента на Лисбет на улица Лундагатан с окото на потенциален купувач, двете обсъдиха ситуацията и Мими реши, че повечето от вещите на Лисбет вече нямат място тук. Преди всичко ужасният мръсен кафяв диван от дневната. Би ли искала Лисбет да запази нещо? Не . След това Мими отдели няколко почивни дни и по няколко часа всяка вечер в продължение на две седмици, за да изхвърли старите, събирани от кофите за боклук мебели, да почисти шкафовете, да изтърка пода и ваната и да пребоядиса стените в кухнята, дневната, спалнята и коридора, да лакира паркета в дневната.