Джефри Дивър - Пастирът

— Не говоря за Андрю — прекъсна ме Джоан. — Открих нещо друго. Вижте.

Тя обърна компютъра към нас. Зърнах логото на «Глобал Софтуер Иновейшънс» върху екрана, с чиято помощ Джоан отвори папката. Появиха се няколко нови снимки на сестра иМ — серията в центъра на Вашингтон, включително двете, между които иМ помогнах да избере. Джоан увеличи друг кадър — бях го виждал, но без да му обърна внимание. Двама мъже, потънали в сериозен разговор в кафене на открито някъде около мола. Единият изглежда наближаваше шейсетте, а другият бе с двайсетина години по-млад. Фонът беше замъглен — навярно преднамерено извън фокус — и напрегнатите лица на мъжете привличаха погледа.

— Забелязвате ли нещо необичайно? — попита Джоан.

Разгледах внимателно снимката. Възрастният мъж предаваше нещо в ръката на по-младия. Невъзможно бе да се определи какво. Но приличаше на флашка за компютър. Попитах Джоан това ли има предвид.

— Да — отвърна тя.

— И? — полюбопитства Райън.

— Не разпознавате ли стария? — ядосано възкликна Джоан.

— Не — признах. — Трябва ли?

Райън поклати глава.

— Мартин Аленде. Миналата седмица го даваха по новините.

Бил колумбийски дипломат, заподозрян, че пере пари на «Ал Кайда» чрез банките в родината си.

Налагаше се да иМ се доверя. Помнех само смътно репортажа.

Джоан добави, че според журналистите нямало начин да му повдигнат обвинения, понеже органите на реда не открили директна връзка с терористи или офшорни банки.

— Мари го е заснела със свръзката му — по-младия — гневеше се Джоан. Ръцете иМ трепереха от ярост. — Затова я преследват. За да иМ вземат камерата, компютъра, да разберат дали е извадила копия и колко снимки е направила. Притесняват се някой от отделите за национална сигурност — ЦРУ, ФБР, «Интелиджънс Асесмънт» — да не разкрие с кого е Аленде. Помните ли мъжа, който се блъснал в Мари и я съборил? Обзалагам се, че е искал да претършува дамската иМ чанта, да открие адреса иМ.

Вгледах се в снимката. Пресегнах се, пъхнах кабел в компютъра и я прехвърлих на телефона си, написах инструкции за Дюбоа и изпратих имейла през телефона.

Джоан изопна гръб. Неотменното иМ безучастно изражение се бе изпарило. Беше разярена, лицето иМ пламтеше, очите искряха.

— Моята невинна сестричка си е напъхала носа, където не трябва… Използва ли си изобщо проклетия мозък? Обмислила ли е изобщо последствията, преди да започне да снима безразборно хората?

Почудих се дали преживява очаквания срив. От събота сутринта чувствата иМ бушуваха под повърхността. Експлозията беше неизбежна. Бях го наблюдавал неведнъж.

— Ще разберем — кимнах към телефона.

— Тя никога не мисли за последствията… И кой опира пешкира? Ние! Едва не убиха дъщеря ни заради нея. Аз я приютих. Няма ненаказано добро, нали? Но всъщност не я исках в къщата ни. През целия ми живот не е имало по-лош месец. Все за светостта на изкуството приказва, а не може да си плати дори храната. Откакто се премести при нас, с Райън се хванахме за гушите. Нечуван кошмар!

— Джо… — прекъсна я съпругът иМ.

— Трябваше да я оставя да се върне при Андрю — отсече тя. — Те са си лика-прилика. Нека иМ набие малко разум в главата!

Сепна ни острият писък на алармата. Райън се пресегна към оръжието си. Аз също. Макар да разпознах звука — не беше взлом, а сигналът за отваряне на входа при критични ситуации. Някой отвътре се опитваше да излезе.

Ахмад се появи незабавно, стиснал черен «Бушмастър» М4 със скъсен приклад, с пръст пред предпазителя на спусъка. С револвер в ръка, Тони Бар го следваше по петите.

Аз вдигнах ръка.

— О, не! — възкликна Джоан и с разширени очи се взря през прозореца към страничната веранда, където стоеше Мари, вперила поглед в нея. По-малката сестра беше чула всяка тежка дума, изречена по неин адрес. Разкривеното иМ от болка лице остана още миг взряно в Джоан. После Мари се обърна, изтича надолу по стълбите и се втурна през ливадата към гората.

— Не, моля те! Мари! Не! — скочи Джоан.

— Остани тук — наредих строго.

Заповядах на Ахмад и Бар да пазят подопечните и изтичах навън, прибирайки пистолета си в кобура.

Глава 42

Мъжът от Агенцията за сигурност, с когото се бях сприятелил в Тексас, ми беше казал, че е добре да прозреш целта на човека, когото преследваш.

Някои просто искат да избягат на място, където няма да ги откриеш. Където и да било, по какъвто и да е начин.

Техните дири се улавят най-трудно.