Джефри Дивър - Пастирът

Доверявах се на колегите си, но не се съмнявах, че добере ли се Хенри Лавинг до шефа ми, ще се постарае с всички сили да разбере къде е жертвата му. Елис имаше чаровна съпруга — Джулия — и три деца, родени точно през четиринайсет месеца. Най-голямото беше на осем. Лавинг щеше да принуди Елис да издаде убежището на подопечните ми за не повече от десет минути.

Не бих го винил. И аз бих проговорил при такива обстоятелства. Когато постъпих в организацията, Аби Фалоу лично ми каза: «Корт, слушай. Правило номер едно, което не споменаваме пред никого, освен пред себе си: в крайна сметка подопечните ни са пратки — кокоши яйца, кристални вази, крушки. Хранителни стоки. Рискуваме живота си, за да ги опазим. Но не жертваме живота си заради тях. Не го забравяй!».

Елис ме поразпита, но усетих, че нещо друго го гложди, затова го изпреварих:

— Уестърфийлд ми звънна.

— Знам. Каза, че не си вдигнал… Или беше пропуснато обаждане?

— Не вдигнах. Реших, че не мога да го вмъкна в бъркотията, Арън. Ще успееш ли да ме спасиш от него?

— Да. — Доста анемично «да». После добави: — Просто го уведомявай от време на време какво става.

— Не може ли да уведомявам теб, а ти — него?

— Обади му се набързо. Какво толкова? — порица ме той, сякаш укорява брат си, че е забравил рождения ден на майка им.

Поомекнах и се съгласих.

— Новини за местонахождението на Лавинг? — попита Елис.

— Никакви.

— Съучастник?

— Има един. Потвърдено е. Разполагаме с грубо описание. — Докладвах за високия пясъчнорус мъж, забелязан край къщата на Кеслерови. — Само това знаем за него. Трябва да приключвам, Арън. Ще поговоря с Райън за случаите му. Искам да се заема с издирването на поръчителя, докато наемника го няма.

Щом оставих телефона, Райън ме попита дали може да се обади на дъщеря си. Разреших му. Гласът му се пооживи, тонът му се промени отчетливо, както винаги, когато разговаряме с децата си. Забелязах как в очите му просветва обич и загриженост и отклоних очи. От думите му заключих, че момичето и Бил са добре, чувстват се удобно във вилата на около петнайсетина мили северозападно от нас. Следобед планирали да ловят риба.

Джоан също взе телефона, запазвайки оптимистичната фасада пред Аманда. Обеща в понеделник да се обади в училището, за да иМ извинят отсъствията. Явно момичето искрено се тревожеше, че пропуска часовете и извънкласните занимания.

Аманда ми напомни какъв бях на нейната възраст. И аз обичах да ходя на училище. Харесваха ми и занятията, и изпитите. Лесно се отегчавам — и досега — и отначало училището също ми доскучаваше. Но постепенно започнах да възприемам уроците като серия от усложняващи се игри и им се посветих всеотдайно. Веднъж татко настоя да отида на служебно парти с него. Зарадвах се, че ме покани. Но му казах, че ми е зле. Когато тръгна към офиса, мама още спеше. Отметнах завивките — бях облечен — и отидох на училище. Не ми е известен друг случай ученик да се престори на болен, за да не пропусне училище. Бях на крачка да се посветя на академична работа. Само по силата на неочаквано стекли се обстоятелства попаднах в охранителния бранш.

— Искам да поговоря с Бил — прошепнах на Джоан. Тя кимна, сбогува се с дъщеря си и пожела да се чуе с Картър. Подаде ми телефона.

— Корт е.

— Здрасти. Говорих с приятел в града — каза Картър. Предположих, че някой в полицейското управление му е предал за събитията в къщата на Кеслерови. Той добави: — По модерния ми нов телефон, не се безпокой. Май сме пропуснали забавно парти.

Говореше заобиколно, понеже момичето слушаше.

— На косъм бяхме. Няма пострадали.

— Така чух и аз. Никой не знае къде е приятелят ни — вметна Картър.

— Правилно.

Той се засмя. Понякога ме корят за лаконичността или за архаичните изрази. Аз предпочитам да смятам, че съм прецизен. Освен това, навършиш ли двайсет — тогава се дипломирах в колежа — говориш, както си се научил да говориш. Безсмислено е да се мъчиш да се променяш. Не се получава. А и защо е необходимо?

— Смятаме, че не знае за вас — добавих.

— Звучи добре.

— Как пътувахте? — попитах.

— Без произшествия. Обърках посоката. Повъртях се в кръг.

Казваше ми, че е използвал обиколни маршрути.

— Добре. Не оставяй Аманда да скучае и не я допускай до телефона.

— О, бях забравил, че е счупен!

Старият детектив ми допадна.

— Благодаря.

— Пази ги, Корт.

— Непременно.

Загадъчен кикот.

— Не бих избрал работа като твоята за нищо на света.