— Сещаш се, че поставяш цялата организация в неловко положение, нали? Не можем да си позволим публична шумотевица, Корт.
— Знам. Да.
— Ще отлагам още ден-два, ако мога. Но ако ми представят съдебна заповед, съм безпомощен.
— Разбирам. Благодаря, Арън.
Натиснах бутона за изключване и се облегнах назад. Разтърках очи, чувствах се изтощен до краен предел. Щях ли да оцелея след тази каша? Дори да избегнех затвора, с кариерата ми беше свършено. В ума ми изплуваха някогашни случаи и подопечни.
Клер Дюбоа.
И Аби Фалоу.
После обаче си напомних, че каквото и да предстои, задачата да опазя Кеслерови още не е приключила. Все още не бяхме арестували Лавинг и партньора му. И все още не бяхме оформили доказателствата срещу поръчителя. Щях лично да се погрижа да са непоклатими, неуязвими срещу всякакви евентуални обвинения за подправени съдебни искове.
Открих преписа от показанията на Аслан Цагаев и се зачетох.
«Животът ми тук течеше сравнително успешно. Но успехът е убягваща мишена, нали? Налегнаха ме проблеми, финансови. Икономиката? Кому са нужни килими, ако не може да си плаща ипотеката? Кой вечеря в уютни ресторанти, ако може да нахрани децата си с купища полуфабрикати? Как да увелича доходите си? Каква услуга бих могъл да предложа? Притежавам ли нещо ценно за продан? Тогава ми хрумна. Ами ако науча повече за операцията, довела до смъртта на пакистанците преди шест години? Дали ще ми платят добре? Спомних си жената, която контролираше операцията — Джоан Кеслер. Дори да се беше оттеглила, тя сигурно можеше да ми предостави безценна информация или да ме насочи към хора, които да го направят.
Обадих се тук-там. Дискретни телефонни разговори с мой познат в Дамаск. Разбрах, че наистина има интерес към данни от този род. Мултимилионен интерес. Там ми препоръчаха Лавинг».
Облегнах се назад. Звучеше жалко. И нещо повече — глупаво. Защо да рискува доживотен затвор за пари? Любопитен мотив за човек, комуто не липсваха средства и имаше семейство, което оттук нататък щеше да вижда само иззад решетки или бронирано стъкло. Бих го разбрал, ако беше истински терорист или ако го шантажираха…
Хрумна ми идея, от която стомахът ми се присви. Наведох се бързо напред и препрочетох част от показанията.
«Спомних си жената, която контролираше операцията — Джоан Кеслер…»
О, не…
Грабнах радиостанцията и се обадих на Лайл Ахмад.
— Веднага. Трябваш ми.
Младият клонинг се появи след секунда със спокойно лице и бдителен поглед.
— Да, сър?
— Затвори вратата. Къде са подопечните?
Той захлопна дебелата дъбова врата и пристъпи към бюрото.
— Райън е в дневната в задното крило. Чете. Преструва се, че чете. Пил е. Джоан е в спалнята. Мари е пред компютъра. В стаята си.
— А Бар?
— Обхожда задния периметър.
Сниших глас.
— Или е предател, или подставено лице.
Очите на Ахмад останаха безизразни. Несъмнено бе разтревожен не по-малко от мен, но — отново като мен — приемаше ситуацията хладнокръвно. Както го бях учил.
— Добре.
Обясних му логиката си.
— Когато ви обяснявах за работата на Джоан в «Сикъл», я описах като контрольор на операциите.
— Помня.
— Но терминът се използва само в нашата организация. Джоан се нарече «отговорник» на ударни екипи. Цагаев обаче я описва като «контрольор».
Ахмад кимаше.
— Откъде знае термина?
— Точно така. Единственият начин е някой от нас да му е казал.
— Бар.
— И — добавих — Цагаев спомена името на Джоан. Дори да е замесена в убийството на пакистанските съпрузи, откъде е научил името иМ? Уилямс и хората от «Сикъл» сигурно са го пазили в тайна. Лавинг се е добрал до някого в системата и е научил, че Фреди изпраща Тони Бар в убежището.
— После е изнудил Бар да го информира.
Хрумна ми и друга зловеща възможност.
— Или той не е Бар, а подставено лице.
— А истинският Бар е мъртъв.
Злощастно, но логично заключение.
— Бар — или който и да е — се е обадил на Лавинг да му съобщи подозренията ни, че Джоан е мишената, а Цагаев — поръчителят.
Лавинг бе осъзнал, че му се предоставя съвършена възможност за заблуда. Беше открил Цагаев и го бе принудил да изиграе ролята на поръчител — навярно използвайки семейството му като средство за натиск. Запознал го бе с всички подробности около операцията — хеликоптера например — и му бе наредил да ни убеди, че наистина Джоан е на прицел. Осъществил бе уличаващите го обаждания, след залавянето чеченецът направи «самопризнания». И отклони вниманието ни от Лавинг и истинския поръчител.
Читать дальше