Джефри Дивър - Пастирът

— Смяташе да отиде в някаква база, след като с момчетата прихванат мишената.

— Мишената? Джоан Кеслер? — попита Поуг.

Макол сбърчи чело.

— Не, човече. Тя няма нищо общо… Искам да кажа истинската мишена. Аманда, дъщерята. Кого друг?

Глава 57

Аманда…

Нея ли преследваха? А не Кеслер и съпругата му? Отчаяно се мъчех да осъзная как е възможно. Поуг се съвзе и каза:

— Знам, знам. Просто мислех, че Хенри смята да убие Джоан и съпруга иМ.

— Може би — сви рамене Макол. — Но не ми е споменавал.

— Искам да се измъквам оттук — изръмжа Поуг. — Ще се видим с него в базата. Къде каза, че се намира?

Добър опит. Аз навярно бих почакал още малко, за да науча повече подробности, но Поуг сложи чертата. А по напрегнатото мълчание, което последва, разбрах, че уловката е разобличена. Макол се усъмни.

Не исках да поемам риска да хвърли глока ми — който не беше зареден — и да стреля с автомата си. Скочих на крака и извиках:

— Сега! Атака!

Макол ахна и реагира импулсивно, насочвайки единственото оръжие в ръката си — моя револвер — към нас.

— Празен е — прошепна спокойно Поуг и взе на мушка Макол с беретата със заглушител.

Аз пристъпих напред и издърпах глока от ръката на Макол, заредих го, преместих плъзгача и го освободих. Насочих дулото към Макол, който ни зяпаше шокирано, докато Поуг му нахлузи белезниците и ги пристегна здраво. Взех си телефона и бързо набрах номера на затвора.

Лайл Ахмад излезе от храстите, където бе заел позиция със своя М4 с прикачен уред за нощно виждане. Бях го изпратил в гората да държи на мушка самозванеца, докато с Поуг разигравахме представлението си, за да научим повече за плановете на Лавинг.

Ужасен как се е оставил да го изпързалят, Макол измърмори:

— Ама че съм глупак! — Взираше се в крака ми, където трябваше да зеят дупки от куршуми. — Нещастен глупак!

Разговарях с началника на затвора и разбрах, че още не може да се свърже с пазачите, които ескортираха Аманда и Картър.

Въздъхнах бавно между стиснатите си зъби. Щом Аманда беше мишената, Макол сигурно бе докладвал на Лавинг, че момичето и Картър ще напуснат ареста. Не знаеше точно мястото на срещата, но Лавинг или партньорите му навярно бяха издебнали колата пред затвора.

— Обади ми се, щом разбереш нещо.

— Да, сър.

В Бюрото имаше къртица и следователно не можех да поискам от Фреди тактически екип. Не можех да се обадя и на никого от организацията ни, дори на Клер, в случай че предателят поддържаше връзка с някого там.

Размислих и реших да изпратя местните полицаи и пътни патрули да претърсят шосето между ареста и мястото на срещата — търговски център в Стърлинг, Вирджиния. Възможно беше да са похитили момичето. Предупредих ги, че заподозреният или заподозрените са въоръжени.

Прибрах телефона и приседнах на хладната трева до Макол, който бе обронил глава между коленете си. Очите му току се стрелкаха към мен.

— Ти ли стреляше по нас в Североизточния? — попитах. — И сложи проследяващите чипове на колата ми?

Той не отговори, но пробягалата през лицето му сянка ми подсказа, че съм на прав път.

— И ти беше в горичката край шосето до вилата на Бил Картър?

Макол присви устни, но не проговори.

— Защо им е Аманда?

Никакъв отговор.

— Къде е базата? Какво представлява?

— Няма да кажа нищо.

— Току-що призна, че си убил Тони Бар — намеси се с дрезгав глас Поуг. — Федерален агент. Нямаш никакъв шанс.

Макол прошепна нещастно:

— Каквото и да ми причините, няма да е по-страшно от разплатата на Лавинг, ако разбере, че съм го издал. Имам семейство, приятели. Лавинг ще им види сметката. Или нещо по-лошо.

— Ще ги защитим — казах.

— От Лавинг? — засмя се студено Макол. — Как не.

— Спомена, че поръчителят не ти е известен. Какво знаеш за него?

Тишина.

Телефонът ми изжужа. Отстъпих встрани и натиснах зеления бутон.

— Корт е.

Беше капитан от щатската полиция.

— Сър, момчетата ми откриха Бил Картър. Жив е. Ранен, но жив. Един пазач от затвора в Северна Вирджиния е мъртъв.

— А момичето?

— Опасявам се, че е изчезнало. Бяха на около шест мили от затвора. Картър каза, че черен ван ги изтикал от шосето. Простреляли гумите. Вътре имало трима мъже. Никой не отговаря на описанията на Лавинг. Картър не е видял табелата.

Още трима ?

— Какво е станало?

— Аманда сритала единия заподозрян… досещате се къде… После се обърнала и блъснала Картър по наклона към ручея — да го спаси. Картър каза, че детето се държало като истински герой. Втурнала се след него, но я настигнали.