Джефри Дивър - Пастирът

После се обадих на Арън Елис и го запознах с развитието на случая.

— Предполагам, че е ред на поздравленията — каза той. Тонът му подразни слуха ми. — Корт? — напрегнато продължи Арън.

— Да?

— Сенатор Стивънсън.

— Да?

— Позвъни ми.

— Директно? Не чрез Санди Албъртс?

— Точно така. Пита за теб.

— Почакай… — станах, затворих вратата към дневната и седнах отново. Поех дълбоко дъх. Още един. Накрая: — Давай, Арън.

— Задаваше ми въпроси, чиито отговори не знам. — Елис замълча. — Искам истината, Корт. Взел ли те е Стивънсън на мушка?

Повече не можех да отлагам.

— Да.

— И по-точно? — мрачно каза Елис.

Обмислих обяснението и най-сетне уточних:

— След като убиха Аби, изгарях от желание да заловя Лавинг. Но той действа извън системата по-добре от всеки друг. Затова се постарах да вкарам името му в няколко списъка.

— И?

— Не само за издирвани лица. Включих го в списък за подслушване със съдебно разрешение.

— Ти го включи? — Елис почти шепнеше. — Искаш да кажеш без съдия.

— Да. Сам влязох в компютърната система. Ако бях чакал да изискам заповед след залавянето му, щеше да е твърде късно. Виж, не исках да събирам доказателства, Арън. Не целях да използвам информацията на процеса. А да го намеря.

— Господи! На срещата с Уестърфийлд в събота? Той каза, че са прихванали нареждането за действие при легално прослушване. Благодарение на теб?

На моето нелегално разпоредено подслушване.

— Да.

— Значи Албъртс дойде в кабинета ми да опипа почвата?

— Предполагам.

Прикрил бях добре следите си, но обзет от сляпо желание да заловя Лавинг, сигурно бях оставил ориентири за стореното.

— Албъртс и Стивънсън явно търсят случаи на подправени съдебни заповеди и нещо ги е насочило към мен. Албъртс се е обаждал и на Фреди. Конкретно за мен. — Чух проскърцване. Представих си как шефът ми се поклаща в стола си. Широките му рамене закриваха кожената облегалка. — Стивънсън няма да вземе под внимание, че Кеслерови щяха да са мъртви, ако не бях включил Лавинг в списъка за подслушване. Четох за него. Поставя идеологията над всичко. Не организира изслушването в комисията, за да го преизберат, за пред пресата или за да подсили партията си. Искрено вярва в закона и реда. А подслушването без съдебно разпореждане е престъпление.

Както и разбира се, подправянето на съдебни заповеди.

Спомних си какъв смут изпитах от прочетеното за Стивънсън, защото осъзнах, че той е възможно най-лошият враг — могъщ мъж с дълбоки убеждения, че отстоява правдата. Особено когато противникът му е кривнал толкова очевидно от нея.

Смути ме също и фактът, че неволно търся скандал или нещо, петнящо личния живот на Стивънсън, нещо, което да охлади ентусиазма му да ме уличи — не, и аз понякога не устоявам на изкушението да използвам слабите места на опонента. Но не бях открил нищо. Обичаше да излиза с млади жени, но нали беше ерген? Кампаниите му финансираше един от най-големите консервативни комитети за политическа активност във Вашингтон. Но зад всички политически кампании стои една или друга група за политическа активност; неговата просто изглеждаше по-цветуща от много други. Дори адютантът му — Санди Албъртс — се бе погрижил да прекъсне всички връзки с лобистки фирми, преди да заработи за Стивънсън.

Никакво слабо място, с което да го заплаша.

И нямаше какво да му предложа, за да ме забрави. Аз олицетворявах онова, което искаше да уличи — правителствен агент от тайна служба, който своеволничи с държавните закони.

— Какво ти каза Стивънсън? — попитах.

— Попита ме дали всички престъпници, които си заловил през изминалата година, са били съдени.

За да разбере дали са осъдени на базата на нелегални процедури.

— Направих го само за Лавинг. Няма други.

— Очевидно му е все едно.

Определено. И едно-единствено престъпление си е престъпление.

— Ако не му предам документацията по случаите ти — продължи Арън, — той ще я изиска по съдебен ред. И ще те призове пред комисията.

Което означаваше край на кариерата ми като пастир. И навярно начало на много злепоставящ процес, след който можех да се озова и в затвора.

— Толкова сме близо до Лавинг — казах, изопнал рамене. — Моля те. Постарай се да удържиш Стивънсън…

Шефът ми, обикновено спокоен като мен, сега ме прекъсна припряно:

— Дойде ми до гуша да те прикривам, Корт.

— Знам. Ще съдействам напълно на Стивънсън. Щом Лавинг се озове зад решетките. Ще приема всички последствия.