Джефри Дивър - Пастирът

— Екип Две. Обектите са на западния периметър на паркинга. Оглеждат колата на Цагаев.

— Раздвижете главата на Омар, но не с очи към тях — чух Фреди да шепне.

— Разбрано.

Роботът погледна на една страна. Сведе глава. Отговорникът за машината явно притежаваше артистични заложби.

— Обектите оглеждат паркинга. Разделят се и заобикалят колата от двете страни. Вече и двамата са въоръжени. Автоматични пистолети.

— Прието.

Значи не възнамеряваха да стрелят отдалеч, а да се приближат и да го изненадат откъм гърба. Един куршум и проблемът е разрешен.

Или пък не смятаха да го убиват. Може би партньорът щеше да прикрива Лавинг, докато вземе парите. Да си стиснат ръцете и да се сбогуват.

Дишах тежко, удържайки се с усилия на волята да не надничам към тях, а да стоя снишен между храстите. Внезапно по гръбнака ми пробягаха тръпки. Озърнах се бързо назад, макар да знаех, че Лавинг не би могъл да ме изненада от тази посока заради разположението на тактическите агенти.

Видях само храсти и дръвчета.

— До командира на тактическата операция. Имаме цел. И двамата заподозрени са в удобни позиции.

— Имате зелена светлина — каза Фреди.

— Разбрано. Зелена светлина. По моя заповед, екипи Три и Едно, зашеметяващи гранати… после атакуваме по фланговете и откъм тила… Задръжте! Задръжте!

Питах се как ли са комуникирали взводовете, разгръщали се за атака на същото място през юли 1861 година.

— Сега! Напред! Напред!

Сред серия експлозии и отблясъци тактическите агенти се втурнаха напред.

По ръката ми пробягаха тръпки — лявата, не онази, с която стрелям — щом се надигнах да изляза от укритието. Вдъхнах жадно. Осъзнах, че съм сдържал дъха си повече от трийсет секунди.

Екипите се разгърнаха с викове точно според инструкциите:

— ФБР. ФБР. На земята! Ръцете горе! Ръцете горе!

— Двамата… — подхвана някой по радиостанцията.

— Екип Три и команден отряд. Съберете се тук. Незабавно.

Какво ставаше?

— Не разбирам…

— Мамка му!

Сърцето ми се сви — размяната не реплики очевидно не подсказваше успешна мисия.

Станах и веднага си изясних положението. Изводът ми се оказа верен. Двамата мъже, дебнещи край Омар, размахваха полицейски значки. Бяха, разбира се, детективи от Принс Уилям, пристигнали да проучат информация за наркосделка или викове за помощ, за каквито Лавинг несъмнено бе сигнализирал веднага след разговора с Цагаев.

Обаждане за отвличане на вниманието, докато подготви бягството си.

Глава 53

Говорех с Клер Дюбоа.

— Лавинг е побягнал. Може би шофира, но по-скоро иска да напусне бързо района. Провери всички резервации за полети. Искам имената на всички, купили самолетен билет за днес, след като Лавинг се чу по телефона с Цагаев — около три часа. Може би от «Дълес», Националното или Международното летище «Балтимор-Вашингтон»; но все пак мисля, че ще ги отбягва, понеже подозира, че Цагаев го е издал.

— Влаковете? — попита Дюбоа.

— Фреди е разпоредил да се оглеждат за него на Юниън Стейшън. Но се обзалагам, че ще предпочете по-бърз транспорт.

— Веднага се заемам.

Цагаев нямаше представа накъде ще поеме Лавинг. Добави само, че полетът до Чарлстън, Западна Вирджиния, му е отнел около пет часа, което означаваше, че е тръгнал някъде от Западния бряг или от Мексико, Карибите и Канада.

Тактическите екипи събираха приспособленията си. Разпитахме местните полицаи, но не научихме нищо изненадващо — сигналът бил подаден анонимно и от непроследим телефон.

— Човекът каза, че видял някой да продава «армейски оръжия» от багажник. Какво да направим? Как ни стреснахте, момчета! Гранати? Очите ми станаха на нищо, казвам ви. Ще се оплача на командира, да знаете.

Осъзнах колко умно бе подбрал престъплението Лавинг. Ако беше сигнализирал за наркосделка или за женски викове за помощ, както си помислих отначало, щяха да изпратят стандартна патрулна кола с униформени полицаи. При продажба на оръжия обаче детективите бяха цивилни. Помислихме ги за Лавинг и партньора му и изгубихме повече време.

— Как е разбрал, че Цагаев е пропял? — попита Фреди.

— Много години в проклетия бизнес.

Агентът вдигна вежди.

— Чувство за хумор плюс ругатня, синко?

След десет минути Дюбоа се обади отново.

— Пет минути след като Лавинг и Цагаев са се сбогували, мъж на име Ричард Хил е купил електронен билет за Сиатъл от Филаделфия. Първият възможен полет.

— Защо смяташ, че е Лавинг? Не ни е известно да използва такъв псевдоним.