Джефри Дивър - Пастирът

— Е, най-вече защото Ричард Хил е покойник. Две години след смъртта му някой си е извадил шофьорска книжка с удостоверението му за раждане.

— Призоваване на призраци.

Популярна техника за придобиване на фалшива самоличност.

— Точно така. Знаем обаче със сигурност, понеже авиолиниите записват обажданията. Взех записа. Гласовите данни съвпадат.

— Кога излита?

— След по-малко от три часа.

— Един билет?

Мислех си за пясъчнорусия партньор.

— Не, два. И другият е с фалшиво име. Също на покойник.

Казах иМ, че по-късно ще се обадя пак, и помахах на Фреди да дойде при мен.

— Твоето момиче е по-бързо от моето — изсумтя той. — Да знаеш, че може да ти я отмъкна, Корт.

Той позвъни във филаделфийския клон на Бюрото и ги запозна с положението. Приключи с разговора и се обърна към мен:

— След двайсет минути ще са на мястото.

— Дискретно, Фреди. Обади им се пак и им кажи да действат тихомълком. Да са невидими до последната минута.

— Ще бъдат дискретни.

Вдигнах вежди.

— Ще им се обадя пак. — Той ми се ухили широко. Рядко явление. — Ще се присъединиш ли към ловната дружинка?

Спомних си Роуд Айлънд. И Аби. Идеята да присъствам на ареста на Лавинг ме изкушаваше. Как само исках да отида… Но отвърнах:

— Ще предоставя честта на вас. Аз ще се върна в убежището да наглеждам подопечните си.

— Защо? Случаят е приключен, Корт?

— Вярно, Фреди. Но те все още се нуждаят от закрила.

— Единственият поръчител е в затвора, а наемникът си е плюл на петите. От кого ще ги закриляш?

— От тях самите.

Глава 54

Атмосферата в къщата в Грейт Фолс подсказваше, че съм отговорил правилно на Фреди.

Сестрите ме посрещнаха с караница. Бяха се счепкали здраво и дори появата ми, евентуално с жизненоважна информация по случая, не ги усмири. Райън не се виждаше никакъв.

— Не бях на себе си — плесна се по хълбоците Джоан. — Не ти ли е хрумвало? Всички казват неща, които не мислят, когато са разтревожени. Хайде! Как така ще се изнасяш?

— Вече съм го уредила.

— Не и при Андрю — възрази Джоан.

— Той се е променил.

— О, стига, Мар… Мъжете като него не се променят. Обещават, цитират наръчници по приложна психология. Но не се променят.

— Не искам да го обсъждаме.

— Той те вкара в болницата!

— Край! — отсече Мари и махна с ръка.

И двете се обърнаха към мен.

— Искам да поговорим — казах им. — Да ви разкажа какво стана.

Джоан хвърли още един поглед на сестра си — и тъжен, и притеснен — и се отпусна върху канапето.

— Къде е Райън? — попитах.

— Тук — отговори той от прага на дневната.

Пиеше кафе, макар да подозирах, че го е смесил с уиски. Не надушвах алкохол обаче. Той заобиколи Мари и съпругата си и седна на стол в ъгъла на стаята. Прикова очи в мен, сякаш не забелязва жените.

Извиках Ахмад и Тони Бар и се обърнах към всички:

— Заловихме поръчителя, а Лавинг се готви за бягство. Потвърдихме, че е Цагаев. Не е терористична заплаха, поне не директно. — На Джоан обясних: — Възнамерявал да изтръгне информация от теб и да я продаде.

Райън Кеслер замълча; дори не погледна към съпругата си.

— Значи всичко свърши — заключи Мари. След малко добави: — Искам да се прибера у дома… В къщата им, за да си събера багажа.

— Съжалявам, не още — отвърнах. — Още не сме задържали Лавинг и партньора. Деветдесет и девет процента съм сигурен, че всичко ще е наред, но искам да останете тук до края.

Очаквах Мари да възрази раздразнено, както на сестра си, или поне да ме вземе на подбив с познатото «господин екскурзовод», но тя ме огледа с поомекнало лице.

— Както сметнеш за добре.

Почудих се как да тълкувам сговорчивото иМ настроение.

И закачливата усмивка.

— Аманда? — попита Джоан.

— Може да дойде при нас. С Бил Картър. Вече му се обадих и един от пазачите в затвора ги откарва до уреченото място. Ще отида лично да ги взема и да ги докарам тук.

Очите на Джоан светнаха при мисълта за срещата с момичето, но тутакси помътняха — хрумна иМ, предполагам, че или тя, или съпругът иМ ще трябва да обсъдят сериозно с Аманда някогашната кариера на втората иМ майка.

Оттеглих се в ъгъла с бюрото и седнах във въртящия се стол, който изскърца уютно. Фреди ми докладва, че хеликоптерът с тактическия екип от Бюрото се е приземил на филаделфийското летище и агентите заемат позиции в гаража и около терминала. Ако Лавинг не превишаваше разрешената скорост — бях убеден, че ще спазва правилата — щеше да пристигне на летището след около деветдесет минути.