Ан Райс - Полунощ

- Казал и?, че няма да сложи смарагд за милиони в ковчег. Почистил го със спирт и купил една кадифена кутийка за него от Хършман. После и? го върнал. Точно така направихме и години по-късно, когато Анта се хвърли от прозореца. Тогава обаче госпожица Карл не поиска да го заровим. Нито пък настоя за погребение в салона.

- В салона!

- Е, там бе положена Стела, Рита Мей, там, в онази къща. Навремето винаги така са правели. Старият Жулиен Мейфеър бе погребан след поклонение в салона, както и госпожица Мери Бет през двайсет и пета. Така бе пожелала и Стела. Беше го поискала в завещанието си, и те така и направиха. Но с Анта не се случи нищо подобно. Ние им върнахме онази огърлица, аз и татко. Отидох с него. Госпожица Карл беше в двойния салон, на изгасени лампи. Беше толкова тъмно заради всичките тези веранди и дървета наоколо. Тя просто си седеше там и люлееше малката Деидре в бебешката люлка до нея. С татко влязохме и той сложи огърлицата в ръката и?. И знаеш ли какво направи тя? Каза: «Благодаря, Ред Лониган». А после се обърна и сложи малката кутийка в люлката при бебето.

- Но защо?

- Защото тя бе на Деидре, ето защо. Госпожица Карл никога не е имала права над някое от онези бижута. Госпожица Мери Бет ги остави на Стела, Стела - на Анта, а единствената дъщеря на Анта бе Деидре. Винаги е било така, те се предават само на една от дъщерите.

- Ами ако тази огърлица е прокълната? - попита Рита. Господи, само като си помислеше, че тя висеше на врата на Деидре и до днес. О, това беше непоносимо.

- Е, ако е прокълната, може би и къщата е прокълната - каза Джери. - Защото бижутата вървят с нея, и с още много пари.

- Да не искаш да кажеш, че къщата е на Деидре.

- Рита, всеки знае това. Как така ти не си разбрала?

- Искаш да кажеш, че къщата е нейна, а онези жени са живели там през всичките тези години, докато тя бе в лудницата, и после са я върнали у дома, за да седи на онази веранда…

- Моля те, не изпадай в истерия. Да, това е положението. Къщата е на Деидре, както е била на Анта и на Стела. А след смъртта на Деидре, ще е на дъщеря и? в Калифорния, освен ако някой не успее да промени онези стари документи, а аз не мисля, че това е възможно. Това завещание е още от времето, когато са имали плантацията, и дори отпреди това, когато са били на островите, на Хаити, преди дори да дойдат тук. Наричат го «завета». Помня, че Хършман казваше, че госпожица Карл е влязла в юридическото училище само за да се научи как да разруши този завет. Но така и не успя. Дори преди смъртта на госпожица Мери Бет, всички знаеха, че Стела е наследницата.

- А ако онова момиче от Калифорния разбере за това?

- Това е закон, скъпа. А госпожица Карлота, без значение каква е като човек, е добър адвокат. Освен това Заветът е свързан и с името Мейфеър. Трябва да задържиш името, или няма да наследиш нищо. А това момиче носи името. Чух го още когато се роди. Това име носи и осиновителката и?, Ели Мейфеър, онази, която дойде днес и подписа регистъра. Те знаят. Хората винаги знаят, когато опре до пари. И освен това, останалите Мейфеър сигурно ще и? кажат. Райън Мейфеър със сигурност ще и? каже. Той е внук на Кортланд, а Кортланд обичаше Деидре, наистина. Той беше много стар, когато Деидре трябваше да се раздели с бебето си, и доколкото съм чувал, бил напълно против, сторил е много за нея. Чувал съм, че направо се скарал с госпожица Карлота за детето, казал, че това ще подлуди Деидре, а госпожица Карлота заявила, че Деидре вече е луда.

Джери изпи бърбъна си и си наля още една чаша.

- Но, Джери, ами ако има и други неща, които дъщерята на Деидре не знае? - попита Рита. - Защо тя не дойде днес? Защо не иска да види майка си?

Рита Мей, те ще ми вземат бебето!

Джери не отговори. Очите му бяха много зачервени. Беше прекалил с бърбъна.

- Татко знаеше много повече за тези хора - каза той, вече заваляше думите. - Повече, отколкото ми казваше. Но помня едно - той смяташе, че те са прави да дадат детето на Деидре на Ели Мейфеър, за негово добро. Каза ми и още нещо. Каза, че Ели Мейфеър не може да има деца и съпругът и? бил силно разочарован от това, и бил на път да я изостави, когато госпожица Карл и? се обадила и я попитала дали иска бебето на Деидре. «Не казвай това на Рита Мей - каза татко, - но това беше благословия за всички. И старият господин Кортланд, Бог да успокои душата му, греши.»

Рита Мей знаеше какво трябва да направи. Никога не бе лъгала Джери Лониган. Просто не му каза. Следващия следобед се обади в хотел «Монтлеон». Англичанинът бе освободил стаята, но смятаха, че може да е още във фоайето.