Ан Райс - Полунощ

У Роуан нарастваше яростно желание да го защити. Те наистина трябваше да оставят този човек на мира.

Ти също трябва да го оставиш на мира, Роуан.

Той самият не искаше никакви интервюта повече, това бе станало ясно още първата седмица на юни. Таблоидите бълваха ексклузивни статии от свидетели на неговата дарба: Той докосна портмонето и ми каза всичко за сестра ми - какво ми е казала, когато ми го подари. Направо изтръпнах, и после той заяви: «Сестра ти е мъртва».

Накрая местният канал на Си Би Ес твърдеше, че Къри се е затворил в къщата си на Либърти стрийт, изолиран от външния свят. Приятелите бяха разтревожени. «Той е разочарован, ядосан - каза един от старите му приятели от колежа. - Мисля, че просто се е оттеглил от света.»

«Големите надежди» беше затворена за неопределено време. Лекарите в Общинската болница на Сан Франциско не бяха виждали пациента си и също се тревожеха.

И тогава през юли «Екзаминър» обяви, че Къри е «изчезнал». «В неизвестност.»

Един репортер от «Късни новини» стоеше на стълбите на огромната викторианска къща и сочеше купчина неотворена поща, препълнила кофата за боклук до страничната порта.

- Дали Къри не се е затворил в огромната викторианска къща на Либърти стрийт, която е реставрирал с много обич преди толкова много години? Дали не седи горе в осветената стая на втория етаж?

Роуан с отвращение превключи програмата. Караше я да се чувства като воайор. Беше просто ужасно да влачат този снимачен екип пред самата му врата.

Но в ума и? остана сцената с препълнената с писма кофа за боклук. Нима нейният опит за връзка бе потънал безвъзвратно в тази купчина? Мисълта, че Майкъл седи заключен в тази къща, уплашен от света, нуждаещ се от съвет, бе направо непоносима.

Хирурзите бяха хора на действието - хора, които вярваха, че могат да направят нещо. Затова имаха и куража да режат телата на хората. Тя искаше да направи нещо - да иде там, да почука на вратата. Но колко ли народ още бе постъпвал така?

Не, той нямаше нужда от още един посетител, особено такъв, който си има свой таен дневен ред.

Вечерите, когато се прибираше от болницата и излизаше сама с яхтата, тя неизменно мислеше за него. Тук, в усамотените води на Тибурон, бе винаги топло. Наслаждаваше се на това, преди да навлезе сред по-студените ветрове на залива на Сан Франциско. После хващаше силното течение на океана. Беше еротично, страхотно, когато насочваше яхтата на запад и извръщаше глава да зърне, както винаги, реещите се пилони на Голдън Гейт Бридж. Огромният тежък круизър се носеше бавно, но стабилно напред и оставяше назад неясния хоризонт.

Огромният вълнист океан бе така равнодушен. Не бе възможно да вярваш в нищо, освен в себе си, щом погледнеш безкрайната мозаечна повърхност, която натежава и помръдва под безцветния залез, там, където небето среща морето в потрепваща мъгла.

Той вярваше, че е бил изпратен обратно с някаква цел, онзи мъж, който реставрираше красиви къщи, който рисуваше картини, публикувани в книги, мъж, който трябва да беше твърде опитен, за да вярва в подобно нещо.

Но нима той наистина бе умрял тогава? Бе преживял нещо, за което мнозина бяха писали - издигането, безтегловността, взирането с някак прекрасна откъснатост в света долу.

Нищо подобно не и? се беше случвало, но имаше други неща, които бяха също толкова странни. И докато целият свят знаеше за случилото се с Къри, никой не знаеше странните тайни на Роуан.

Във всичко това имаше някакво значение, някаква схема, която бе далече извън възможностите на разсъдъка. Както винаги, тя се страхуваше, че всичко, което някога е имало значение, е самотата, усилната работа, усилието да разбереш смисъла, когато смисъл няма. То беше като да потопиш пръчка в океана и да се опитваш да напишеш нещо с нея - всички дребни хора по света се въртяха в своите дребни шаблони, които съществуваха не повече от няколко години и не означаваха нищо, абсолютно нищо. Хирургията я беше привлякла, защото с нея можеш да ги изправяш на крака, да ги съживяваш и те казват «Благодаря!», а ти служиш на живота и отблъскваш смъртта, а това е единствената неоспорима ценност, на която можеш да се отдадеш изцяло. Докторе, мислехме, че тя никога няма да проходи.

Но какъв е големият смисъл на живота, смисълът да се раждаме? Какъв изобщо можеше да е той? С каква цел жената умира от удар по време на раждане, докато бебето и? плаче в ръцете на лекаря? По каква причина мъж бива прегазен от пиян шофьор на връщане от църквата?