Ан Райс - Полунощ

Специално за репортерката той бе докоснал разпятието на нейната броеница и и? казал, че е купена в Лурдес през 1939 година и е била на майка и?.

Вестникът твърдеше, че това било абсолютно точно, но вече имало безброй хора от персонала на Сан Франциско, които можели да потвърдят новата дарба на Къри.

Той искал да се махне от болницата. Искал и това нещо с ръцете му да престане, а споменът за случилото се с него отвъд да се върне.

Роуан разгледа снимката - голяма, ясна черно-бяла фотография на Майкъл, седнал в леглото. Пролетарският му чар не можеше да се сбърка. А усмивката му беше просто великолепна. Дори носеше малка златна верижка с кръстче на врата си, което силно подчертаваше мускулите на плещите му. Много ченгета и пожарникари носеха подобни верижки. Тя ги обожаваше. Дори когато малкото златно кръстче или медал, или каквото там беше, провисваше към лицето и? в леглото и бръсваше клепачите и? като целувка.

Но ръцете в черни ръкавици изглеждаха зловещи, отпуснати върху бялата завивка. Беше ли възможно написаното в статията? Тя не се усъмни дори за миг. Бе виждала и по-странни неща от това, о, да, много по-странни.

Не отивай при този човек. Той няма нужда от теб и не ти трябва да разпитваш за ръцете му.

Роуан откъсна страницата със статията, сгъна я и я пъхна в джоба си. Късчето беше още там, когато на следващата сутрин се отпусна в стаята на лекарите след цяла нощ в Спешния център и отвори «Хроникъл».

Къри беше на трета страница, хубава снимка в анфас - изглеждаше малко по-мрачен, може би не така доверчив. Десетки хора вече свидетелстваха за странната му психометрична дарба. Той искаше всички да разберат, че това не е нищо повече от «салонен фокус». Не можеше да им помогне.

Всичко, което сега го тревожеше, бе забравеното приключение, селенията, които бе посетил в смъртта. «Има причина да се върна - казваше той. - Знам, че има. Имах избор и реших да се върна. Трябва да свърша нещо много важно. Знаех го, знаех каква беше целта ми. Имаше нещо общо с портал и номер. Но не мога да си спомня номера, нито какво означава. Истината е, че не мога да си спомня нищо. Сякаш най-важното преживяване в целия ми живот е било изличено. И аз не зная как да го възстановя.»

Боже, карат го да изглежда като откачен, помисли тя. А това вероятно бе просто обичайното «близко до смъртта преживяване». Вече сме чували за такива. Какво им става на хората около него?

А колкото до ръцете му, те я заинтригуваха повече. Прегледа различните свидетелства. Искаше и? се да погледне и изследванията, които му бяха направили.

Отново си спомни как бе лежал на палубата, силата на захвата му, изражението на лицето му.

Дали бе почувствал нещо в мига, в който бе стиснал ръката и?? И какво ли щеше да изпита сега, ако тя идеше там, седне на леглото му и му каже, че си спомня за инцидента и го помоли да и? покаже «салонния фокус» - с други думи, бартер - оскъдната и? информация срещу онова, което всички искаха от него? Не.

Би било отвратително. Отвратително бе, че тя, лекарят, няма да мисли за онова, от което той би имал нужда, а за онова, от което сама има нужда. Бе по-лошо от това да се чуди какво би било, ако го покани в леглото си и после пие кафе с него на масичката в малката каюта в три сутринта.

Щеше да се обади на доктор Морис, когато има време. Ще се поинтересува как е той, но кога, не можеше да каже. От толкова време не бе спала, че вече бе като ходещ труп, имаше нужда от почивка. Може би бе длъжна да остави Къри съвсем сам. Вероятно това бе най-доброто, което можеше да направи и за двамата.

В края на седмицата «Сан Франциско Хроникъл» излезе с дълга статия на първа страница.

«Какво се случи с Майкъл Къри?»

Той е на четирийсет и една, предприемач, специалист по реставрация на стари викториански къщи, собственик на компания, наречена «Големите надежди». Изглежда се е превърнал в легенда в Сан Франциско заради умението си да превръща развалини в имения, като човек, който държи на автентичността чак до дървените закачалки и четвъртитите пирони. Има малък магазин в Кастро, пълен с вани с лъвски крака и мивки на пиедестали. Детайлните му чертежи на реставрациите са прочути. Всъщност за тях е издадена книга, наречена «Викторианските образци - отвън и отвътре». Той е направил и спечелилия награда пансион «Барбъри Коуст» на Клей стрийт и «Джек Лондон Хотел» в Буена Виста Уест.

Но вече не работи. «Големите надежди» е временно затворена. Собственикът и? е твърде зает да си спомня видението от онзи критичен час, когато е бил «мъртъв във водата».