Ан Райс - Полунощ

Видях Стела да лежи на пода в средата на предната стая. Лежеше по гръб, главата и? беше извърната на една страна. Взираше се в салона. Аз хукнах напред, но не успях да спра червенокосия мъж, който застанат над нея и стреля отново. По тялото и? премина конвулсия, а от едната страна на главата и? рукна кръв.

Хванах копелето за ръката, а той стреля отново. Куршумът не я улучи и мина през вратата. Писъците станаха още повече. Някъде се чупеше стъкло. Наистина, прозорците бяха строшени. Някой се опита да хване мъжа изотзад, а аз успях да изтръгна пистолета от ръката му и без да искам настъпих Стела по краката.

Коленичих с пистолета в ръка и го плъзнах силно по пода. Убиецът вяло се опитваше да се пребори с поне шестима мъже. Навсякъде около нас стъклата на прозорците се пръскаха и парчетата валяха върху Стела. Кръвта течеше по врата и? и по смарагда на Мейфеър, който сега лежеше накриво върху гърдите и?.

Следващото, което си спомням, беше чудовищният трясък на гръмотевица, който изличи оглушителните писъци. Почувствах, че наближава порой, и много скоро го чух как се излива по верандите. После светлините изгаснаха.

Последваха няколко светкавици и на тяхната светлина видях как мъжете влачат убиеца към вратата. До Стела беше коленичила някаква жена, която вдигна безжизнената и? ръка за китката и после нададе ужасяващ писък.

Детето също беше влязло в стаята. Стоеше босо и се взираше в майка си. После започна да пищи. Гласът му се извиси пронизително над останалите: «Мамо, мамо», и сякаш с всеки нов напън то осъзнаваше случилото се все по-дълбоко.

- Някой да изведе детето! - извиках аз. И наистина, някакви хора се събраха около него и се опитаха да го изведат от стаята. Аз се отдръпнах от пътя им и почти с пълзене се добрах до страничния прозорец, който извеждаше на верандата. Блесна още една мълния и видях как някой взима пистолета, после го подаде на друг, а той на трети, който го пое, все едно е живо същество. Впоследствие отпечатъците щяха да станат безполезни, както често става, но пък имаше безброй свидетели. Нямаше причина да оставам в къщата. Обърнах се, прекосих страничната веранда в пороя и излязох на моравата.

Там се бяха скупчили стотици хора, жените плачеха, а мъжете се опитваха да ги заслонят от дъжда със саката си. Всички бяха подгизнали и трепереха, объркани и недоумяващи. Светлините примигнаха за секунда, но нова ужасяваща мълния предвести окончателното им умиране. След миг един прозорец на горния етаж се пръсна в дъжд от искрящи стъкълца и отново избухна паника.

Аз забързах към задната част на имота - исках да си тръгна незабелязано по задния път. Притичах по каменната пътека, изкачих двете стъпала към задния двор около плувния басейн и огледах алеята пред портата.

Дори през пелената на дъжда успях да видя, че вратата е отворена и отвъд нея блещукат мокрите павета на улицата. Гръмотевица изтътна над покривите и една мълния освети зловещо цялата градина с нейните балюстради, високи камелии и плажни кърпи, проснати върху множество столове от метални винкели. Вятърът шибаше безжалостно всичко.

Внезапно чух сирени. Тръгнах към очакващия ме тротоар и мярнах някакъв мъж. Стоеше напълно неподвижен до няколко бананови дръвчета вдясно от портата.

Приближих се още и се вгледах в лицето му. Беше духът, който отново се бе материализирал за мен, но защо, за бога, нямах никаква представа. Сърцето ми туптеше лудо, почувствах моментно замайване и стягане в слепоочията, сякаш кръвообращението ми беше спряло.

Той изглеждаше точно както преди, видях блясъка на тъмната коса и кафявите очи. Видях смътно и дрехите му, които бяха съвсем незабележими, ако не се броеше прекалената им официалност и странната им неяснота. И все пак виждах как проблясват дъждовните капки, които падаха по раменете и реверите, и по косата му.

Но именно лицето му ме втрещи. Беше невероятно променено от страданието, бузите му бяха мокри от безмълвния плач, докато ме гледаше в очите.

- За бога, проговори ми, ако можеш - казах аз; почти същото, което помолих и отчаяния призрак на Стюарт. И вече бях толкова подлуден от станалото, че скочих към него и се опитах да го хвана за ревера, за да го накарам да ми отговори.

Той изчезна. Само че този път усетих как става това. Усетих топлината и внезапното движение на въздуха. Сякаш нещо го изсмука. Банановите дървета се залюляха силно. Вятърът зашиба клоните им и аз вече не бях сигурен какво съм видял и какво съм почувствал. Сърцето ми пропусна удар. Усетих как ми се завива свят. Време беше да се махам оттук.