Ан Райс - Полунощ

Сега с пълна яснота осъзна, че колкото и да обича Университетската болница, за нея нямаше голямо значение къде ще практикува медицина. Можеше да е във всеки добре оборудван медицински център, в който сестрите и техническият персонал можеха да и? предоставят нужната подкрепа.

Тогава защо да не каже на Слатъри, че няма да се върне? Защо да не сложи край на вътрешния му конфликт, просто така, за негово добро? Причината беше проста. Не знаеше защо бе толкова уверена, че напуска завинаги. Сигурно имаше нещо общо с Майкъл, с майка и?, но беше напълно ирационално, като всяко предчувствие.

Още преди колата да спре до тротоара, тя отвори вратата. Изскочи от колата и нарами чантата си.

И тогава осъзна, че се взира в Слатъри, който вадеше куфара и? от багажника. През нея отново премина хладна тръпка, бавно, угнетяващо. Видя злоба в очите му. Какво ли мъчение бе тази нощ за него. Колко силно искаше тази работа! И толкова много мразеше Роуан. Нищо в маниера и?, в личните и? и професионални качества не успяваше да провокира у него доброжелателност. Той просто не я харесваше. Тя усети това почти осезаемо, когато пое куфара от ръката му.

- Е, всичко добро, Роуан - каза той с престорена сърдечност. - Надявам се да не се върнеш.

- Слат - каза тя, - благодаря ти за всичко. Искам да ти кажа и още нещо. Не мисля, че… Всъщност има голяма вероятност да не мога да се върна.

Той едва успя да скрие радостта си. Тя почти го съжали, докато гледаше напрегнатите движения на устните му, когато се опита да запази неутрално изражение. Сама усети радостта и топлината, която го сгря.

- Просто имам предчувствие - каза тя. (И то много силно!) - Разбира се, сама ще кажа това на Ларкин, когато му дойде времето, официално…

- Разбира се.

- Но ти спокойно можеш да окачваш картини в кабинета - продължи Роуан. - И ползвай колата. Предполагам, че по някое време ще изпратя да ми я докарат, но май няма да е скоро. Ако искаш да я купиш, ще ти дам много добра цена.

- Какво ще кажеш за десет хиляди в брой, знам, че е…

- Става. Напиши ми чек, когато ти изпратя новия си адрес. - Тя му помаха и тръгна към стъклените врати.

Някакво сладко вълнение я обля като слънчев лъч. Дори със зачервени от безсъние очи и много уморена, почувства огромното значение на момента. На бюрото за билети поиска първа класа, еднопосочен.

Влезе в един магазин за подаръци, за да купи чифт големи тъмни очила, които и? се видяха разкошни, и една книжка - някаква абсурдна мъжка фантазия за невъзможен шпионаж и безкраен риск, която също и? се видя разкошна.

В «Ню Йорк Таймс» пишеше, че в Ню Орлиънс е горещо. Добре, че си бе облякла ленения костюм, пък и се чувстваше хубава с него. Забави се известно време в залата, среса си косата и дори си сложи бледо червило и крем-руж, които не бе докосвала от години. После нагласи черните очила.

Докато седеше в пластмасовия стол до входа, се чувстваше сякаш абсолютно безтегловна. Без работа, изоставила къщата в Тибурон. И без колата на Греъм, която сега Слат сигурно щастливо караше към Сан Франциско. Е, нека бъде твоя, докторе. Никакви съжаления, никакви тревоги. Беше свободна.

Но тогава се сети за майка си - мъртва и студена на масата в «Лониган и синове», скалпелите вече не можеха да и? помогнат - и старата тъмнина пролази към нея насред всичките тези зловещи луминесцентни светлини и стюардесите на ранните полети, които се събираха в залата, облечени в сини полусезонни костюми и с куфари в ръце. Сети се за онова, което Майкъл бе казал за смъртта. Че тя е единственото свръхестествено явление, което повечето от нас някога са изпитвали. И реши, че е истина.

Сълзите и? тихо рукнаха отново. Радваше се, че бе сложила слънчевите очила. На погребението щеше да има много Мейфеър, много…

Заспа веднага щом седна в самолета.

Деветнадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 6

Семейство Мейфеър от 1900 до 1929 година

Методи на разследване през двайсети век

Както вече споменах в нашето изложение за семейството през деветнайсети век, източниците ни на информация за Мейфеър с времето стават все по-многобройни и все по-надеждни.

През двайсети век Таламаска запазва всичките си традиционни методи на разследване, но едва сега включва в случая и професионални детективи. Редица такива са работили за нас в Ню Орлиънс, работят и сега. Те се оказват изключително добри не само в събиране на слухове от всякакъв вид, но и в разследването на специфични въпроси, като преглеждат многочислените публични архиви и разговарят с много хора за семейство Мейфеър, точно както днес един писател на криминални романи би събрал информация за творбите си.