Ан Райс - Полунощ

Както вече отбелязахме, Мери Бет се омъжва за ирландеца Даниъл Макнамара през 1899 г.

Въпреки че говорят френски през целия си живот, синовете на Катерин, Клей и Винсент, се женят за американки от ирландски произход - Клей за дъщеря на собственик на хотели, а Винсент за дъщеря на пивовар с германо-ирландски произход. Една от дъщерите на Клей постъпва в Ирландския католически орден «Сестри на милосърдието» (следвайки стъпките на сестрата на баща си), който до ден-днешен е подпомаган от семейството. Към него се присъединява и една правнучка на Винсент.

Макар че френскоговорещите Мейфеър се черкуват в катедралата «Сейнт Луиз» във Френския квартал, основното семейство посещава енорийската църква «Нотр Дам» на Джаксън авеню - една от трите църкви, поддържани от Конгрегацията на светия Изкупител20, които се опитват да посрещнат нуждите на ирландците по крайбрежието и немските имигранти, както и на старите френски семейства. Тази църква е затворена през 1920 г. и след това е построен параклис на Притама стрийт в Гардън Дистрикт, който явно е предназначен за богатите, които не искат да посещават ирландската «Свети Алфонс» и немската «Света Богородица».

Семейството, което живее на Първа улица, посещава службите в параклиса и до днес. Но от 1899 година при по-важни случаи Мейфеър започват да се появяват и в ирландската църква «Свети Алфонс» - много голяма, красива и впечатляваща.

Мери Бет се венчава за Даниъл Макинтайър в «Свети Алфонс» през 1899 година и оттогава всички кръщенета на деца от основното семейство се извършват там. Някои от децата Мейфеър - след като са изгонени от по-добрите частни училища - постъпват за кратко в частното църковно училище към «Свети Алфонс».

Част от нашите сведения за семейството идват от ирландските монахини и свещеници от тази енория.

След смъртта на Жулиен през 1914 г. Мери Бет рядко говори на френски, дори пред своите френски братовчеди, и вероятно затова членовете на основното семейство изоставят този език. Говори се, че Карлота Мейфеър навремето е говорила френски, но е много съмнително дали Стела, Анта или Деидре знаят повече от няколко думи на този чужд език.

Нашите детективи неведнъж са отбелязвали, че в речта на Мейфеър от двайсети век - Карлота, сестра и? Стела; дъщерята на Стела, Анта; и нейната дъщеря, Деидре - определено се наблюдава ирландски акцент. За разлика от мнозина в Ню Орлиънс, те не говорели с осезаем френски или южноамерикански акцент, но често се обръщали към хората с двете им имена, например: «Как си, Ели Мейфеър?», и в речта им се усещал определен ритъм и нарочни повторения, които са много характерни за ирландците. Типичен пример ще бъде този фрагмент, записан на погребение на член от семейството през 1945 година:

«Стига, не ми разказвай тази история, стига, Глория Мейфеър, знаеш, че не вярвам в такива неща и трябва да се засрамиш, че ги говориш. Горката Нанси, има си толкова грижи, горката, тя живее като светица и ти знаеш, че е така!»

Колкото до външния вид, членовете на семейството са такава мешавица от гени, че по всяко време и във всяко поколение се появяват всевъзможни комбинации в цвета на кожата и косата, в телосложението и чертите на лицето. При тях няма характерен тип.

Все пак някои членове на Таламаска твърдят, че проучването на всичките съществуващи фотографии, скици, както и репродукции на портрети в нашите досиета, разкриват серия от повтарящи се черти.

Например има група родственици, които са високи и руси (в това число и Лайънъл Мейфеър) и явно напомнят на Петир ван Абел - всички са със зелени очи и ясно изразени брадички.

Има и група на много бледи и деликатни Мейфеър, които винаги са със сини очи и са ниски. В нея може да бъде включена не само Дебора, но и Деидре Мейфеър, настоящата наследница и «вещица», както и майка на Роуан.

Третата група са тъмнооки, тъмнокоси Мейфеър с дълги кости. Тук влизат Мери Бет Мейфеър, чичовците и? Клей и Винсент, а също и Анжелик Мейфеър от Сан Доминго.

Друга група - с малки черни очи и черни коси - са родственици с типично френски външен вид. Те са с малка, кръгла глава и доста изпъкнали очи, както и с много къдрави коси.

Накрая идва групата на много светлите, студени на вид Мейфеър - всичките руси, със сиви очи и много деликатно телосложение, въпреки че са високи. В тази група влизат Шарлот от Сан Доминго (дъщерята на Петир ван Абел), Мари Клодет, която довежда семейството в Луизиана, дъщерята на Стела, Анта Мейфеър, и нейната внучка - доктор Роуан Мейфеър.