Ан Райс - Полунощ

Зададох му още въпроси, възможно най-внимателно. Той или не ме чу, или пък не пожела да отговори. Някак се свлече на стола, сякаш щеше да умре от старост всеки момент.

После поклати глава и каза, че не може да говори повече. Изглеждаше напълно изтощен. Каза, че вече не остава цял ден в магазина и скоро ще се качи горе. Благодарих му много за снимките и той каза, че се радва, дето съм дошъл, чакал ме, за да ми ги даде.

Повече не видях Ричард Леуелин. Той умря пет месеца след този разговор, в началото на 1960 година. Погребаха го в гробището «Лафайет», недалече от Жулиен.

Има и други истории за Жулиен, които можем да включим тук. Вероятно още много могат да бъдат открити.

Но това е достатъчно за нашия разказ, затова няма да добавям нищо повече засега, освен това че знаем, че Жулиен е имал още един любовник - мъж, към когото е бил много силно привързан, и той вече бе описан тук като съдия Даниъл Макинтайър, който по-късно се жени за Мери Бет Мейфеър.

Но на него ще се спрем във връзка с Мери Бет. Поради това сега трябва да преминем към самата нея, последната голяма вещица Мейфеър през деветнайсетото столетие и единствената жена от рода през този век, която е могла да си съперничи по сила с предшественичките си от осемнайсети.»

Вече бе два и десет. Майкъл спря само защото се налагаше. Очите му се затваряха и не му оставаше друго, освен да поспи малко.

Остана неподвижен известно време, взираше се в папката, която току-що бе затворил. Стресна го почукване по вратата.

- Влез - каза той.

Аарън влезе тихо. Беше облечен с пижама и ватирана копринена роба, вързана с колан на кръста.

- Изглеждаш уморен - каза той. - Трябва да си лягаш.

- Да, така е - отвърна Майкъл. - Когато бях млад, можех дълго да стоя буден, като се наливам с кафе. Но вече не мога. Очите ми просто се затварят. - Облегна се в коженото кресло и зарови в джоба си, извади цигара и я запали. Нуждата от сън вече бе станала огромна. Той затвори очи и почти изпусна запалената цигара. Мери Бет, помисли си той, трябва да прочета и за Мери Бет. Има толкова много въпроси…

Аарън се настани в едно кресло със странични облегалки за главата.

- Роуан е отменила полета си в полунощ - каза той. - Отложила го е за утре, няма да пристигне в Ню Орлиънс преди следобед.

- Как разбра? - попита Майкъл сънливо. Но това бе последният въпрос, който сега занимаваше съзнанието му. Дръпна бавно от цигарата и се втренчи в чинията с недоядени сандвичи пред него. Бяха станали на камък. Не бе поискал вечеря. - Това е добре - рече той. - Ако стана в шест и веднага започна да чета, ще свърша до вечерта.

- И тогава ще поговорим - каза Аарън. - Трябва доста да поговорим, преди да се видиш с нея.

- Зная. Повярвай ми, зная. Аарън, защо, по дяволите, съм забъркан в това? Защо? Защо виждам този мъж още от дете? - Дръпна отново от цигарата. - Страхуваш ли се от това привидение?

- Да, разбира се - отвърна Аарън без капка колебание.

Майкъл беше изненадан.

- Значи вярваш във всичко това? И си го виждал с очите си?

Аарън кимна.

- Да, виждал съм го.

- Слава богу. Всяка дума от тази история придобива за нас значение, което не би разбрал човек, който не го е виждал! Някой, който не знае какво е да видиш такова привидение.

- Аз вярвах, преди да съм го видял - каза Аарън. - Мои колеги го бяха виждали. Докладваха за него. И като опитен член на Таламаска, аз приех тези свидетелства.

- Значи вярваш, че това същество може да убива.

Аарън се замисли за миг.

- Виж, вече мога да ти кажа нещо и те моля да го запомниш. Това същество може да навреди на човек, но ще му е дяволски трудно да го направи. - Усмихна се. - Получи се малко игра на думи. Искам да кажа само, че Лашър убива предимно чрез измама. Разбира се, може да въздейства и на физически обекти - да мести предмети, да поваля клони от дърветата, да кара камъните да летят - неща от този сорт. Но той не владее добре тази сила и често е непохватен. Коварството и илюзиите са най-силните му оръжия.

- Той е затворил Петир ван Абел в гробницата - каза Майкъл.

- Не, Петир е открит заровен в гробницата. Вероятно сам е влязъл там в пристъп на лудост, когато вече не е можел да различава илюзията от действителността.

- Но защо ще влиза там, след като толкова се е страхувал от…

- Стига, Майкъл, хората често биват привличани неустоимо именно от онова, от което се страхуват най-много.

Майкъл не каза нищо. Отново дръпна от цигарата, в ума си виждаше вълната, която се разбива в скалите над Оушън Бийч. Спомни си как стоеше там, шалът му се развяваше на вятъра, пръстите му бяха измръзнали.