Ан Райс - Полунощ

Като стана дума за Шекспир - Петир е имал голяма слабост към него и е четял пиесите и сонетите му. Често нарича Шекспир «моя философ».

Колкото до пълната история на Петир ван Абел, която е не по-малко интригуваща, тя е разказана в раздела, посветен на него, който съдържа седемнайсет тома, включващи пълните преводи на всеки негов доклад по всичките разследвани от него случаи, и то в реда на написването им.

Освен това притежаваме два негови портрета, рисувани в Амстердам от Франц Хале, и то специално за Ромер Франц, нашия директор през онзи период. От единия виждаме, че Петир е бил висок, светлокос младеж - почти скандинавски тип - с овално лице, възголям нос, високо чело и любопитен поглед; на другия портрет, датиран двайсет години по-късно и рисуван от Томас де Кайзер, се вижда по-едро и пълно лице, и все пак определено тясно, със спретнато оформени мустачки, брада и дълга къдрава руса коса, подаваща се изпод широкопола черна шапка. И на двата портрета Петир изглежда спокоен и някак ведър, което е типично за мъжете от холандските портрети от онова време.

Петир е бил член на Таламаска още от дете и чак до смъртта си, която срещнал, докато изпълнявал дълга си, на четирийсет и три години - последният му подробен доклад до Таламаска хвърля светлина по въпроса.

Той бил даровит разказвач, добър слушател и природно надарен писател, както и страстен и импулсивен мъж. Обичал артистичните среди на Амстердам и прекарвал много от свободното си време в компанията на художници. Никога обаче не изоставил своите разследвания и коментарите му са винаги многословни, детайлни и на места излишно емоционални.

Някои читатели могат да намерят това за дразнещо. Други могат да го сметнат за безценно, защото той ни предава не само колоритно описание на видяното от него, но и ни позволява да зърнем особеностите на собствения му характер.

Самият той до известна степен можел да чете мисли (признава, че не е особено добър в употребата на силата си, защото я ненавиждал и се отнасял с недоверие към нея) и освен това имал способността да премества дребни обекти с мисълта си, да спира часовници и прочее трикове.

Като сираче, бродещо по улиците на Амстердам, Петир влязъл в контакт с Таламаска още на осем години. Историята разказва, че като дочул, че метрополията подслонява «различни» души като него, той все се навъртал около нея и накрая една зимна нощ заспал на прага и?, където сигурно щял да измръзне, ако Ромер Франц не го открил и прибрал. По-късно се оказало, че момчето е образовано и може да пише както на латински, така и на холандски, а и френски разбирало доста добре.

Всичките му спомени от ранните години с родителите му били спорадични и ненадеждни, макар че той предприел разследване на собственото си минало и открил не само самоличността на баща си - Ян ван Абел, известния хирург от Лайден, но и многотомните му писания, съдържащи най-прочутите анатомични и медицински илюстрации за онова време.

Петир често казвал, че за него орденът е и майка, и баща. Нямало по-отдаден член на Таламаска от него.

Аарън Лайтнър

Таламаска, Лондон

Вещиците Мейфеър

Част 1 (препис първи)

От докладите на Петирван Абел до Таламаска, 1689

Септември, 1689, Монклеве, Франция

«Скъпи Стефан,

Най-сетне пристигнах в Монклеве, в самото подножие на планините Кевен - а именно в предпланините - и мрачното малко укрепено градче с неговите керемидени покриви и нерадостни бастиони е наистина в трепетно очакване на изгарянето на някаква опасна вещица, както ми бяха казали.

Тук е ранна есен и въздухът от долината е свеж, вероятно дори докоснат от жегата на Средиземноморието. От портите се разкрива най-прекрасната гледка към лозята, от които се прави местното вино - Бланкет дьо Лимо.

Още първата вечер тук се гостих с него в изобилие и мога да ви уверя, че е точно толкова добро, колкото тези бедни граждани твърдят.

Но вие знаете, Стефан, че не обичам този регион, защото в планините още отеква ехото от писъците на убитите катари, заровени със стотици из околността още преди векове. Колко време трябва да мине преди кръвта на толкова много хора да попие достатъчно дълбоко в земята, че да бъде забравена?

Таламаска винаги ще помни. Ние, които живеем в свят на книги и трошливи пергаменти, на потрепващи свещи и присвити в полумрака очи, винаги ще помним историята.

Тя е за нас. Много преди да чуя името Таламаска, баща ми говореше за тези избити еретици и за лъжите, които се разпространяват за тях. Защото той също бе чел много по въпроса.