Ан Райс - Полунощ

- Искам папката - каза Майкъл. Обърса уста със салфетката и изпи остатъка от кафето си.

- Разбира се, и ще я имаш - каза Аарън с въздишка.

- Мога ли вече да ида в стаята си? О, и ако ми донесат още една каничка от това прекрасно черно сладко кафе и горещо мляко…

- Разбира се.

Аарън поведе Майкъл обратно, като спря само да поръча кафето, и продължи надолу през широкото централно фоайе, към предната спалня.

Тъмните драперии, които покриваха високите прозорци, бяха дръпнати и през стъклата грееше нежна лятна светлина, филтрирана от дърветата.

Куфарчето с дебелата кожена папка лежеше на леглото.

- Добре, приятелю - каза Аарън. - Ще ти донесат кафето, без да чукат, за да не те безпокоят. Седни на предната веранда, ако искаш. И, моля те, чети внимателно. Обади ми се по телефона, ако ти потрябвам. Набери оператора и питай за Аарън. Аз ще съм през две стаи по коридора, ще поспя малко.

Майкъл свали вратовръзката и сакото си, отиде в банята и си изми лицето. Точно вадеше цигарите от куфара, когато донесоха кафето.

Беше изненадан и леко притеснен да види Аарън отново с угрижено изражение. Бяха минали едва пет минути.

Аарън каза на младия сервитьор да остави таблата на бюрото в ъгъла и го изчака да излезе.

- Лоши новини, Майкъл.

- Какво искаш да кажеш?

- Току-що се обадих в Лондон да проверя съобщенията си. Изглежда, са се опитвали да се свържат с мен в Сан Франциско, за да ми кажат, че майката на Роуан умира. Но не са ме открили.

- Роуан трябва да знае за това, Аарън.

- Вече е късно, Майкъл. Деидре Мейфеър е починала тази сутрин, към пет часа. - Гласът му леко потрепна. - През това време двамата с теб сме разговаряли.

- Боже, това ще е ужасно за Роуан - каза Майкъл. - Не можеше да си представиш как ще и? се отрази. Просто не можеш.

- Тя идва. Свързала се е с погребалното бюро, помолила ги е да отложат службата. Те са се съгласили. Питала е за хотел «Пончартрейн». Разбира се, ще проверим дали е направила резервация. Но мисля, че можем да разчитаме, че ще пристигне съвсем скоро.

- Вие сте по-лоши от ФБР, знаеш ли? - каза Майкъл, но не беше ядосан. Това бе точно информацията, която искаше. С леко облекчение той отново прехвърли в ума си пристигането си, отиването до къщата и събуждането след това. Не, с нищо не бе могъл да предизвика среща между Роуан и майка и?.

- Да, много сме акуратни - каза тъжно Аарън. - Мислим за всичко. Чудя се, дали и Господ е тъй равнодушен, както ние при нашите наблюдения. - Лицето му бе претърпяло осезаема промяна, сякаш той се обръщаше навътре към себе си. После тръгна да излиза, без да продума повече.

- Познавал си майка и?, нали? - попита Майкъл.

- Да, познавах я - каза Аарън с горчивина - и никога не успях да направя каквото и да било, за да и? помогна. Но при нас често става така. Вероятно този път нещата ще са различни. Или пък не. - Завъртя дръжката на вратата. - Всичко е там. - Посочи папката. - Вече няма време за приказки.

Майкъл гледаше безпомощно как си тръгва. Мимолетният израз на емоция го бе изненадал, но и някак му бе вдъхнал увереност. Усещаше такава тъга, че не бе успял да каже нищо успокояващо. А ако започнеше да мисли отново за Роуан, за това, че ще я види, че ще я прегърне и ще се опита да и? обясни всичко това, щеше да полудее. Нямаше време за губене.

Взе кожената папка от леглото и я сложи на писалището. Събра си цигарите и седна в кожения стол. Почти разсеяно посегна към сребърната каничка за кафе и си наля, после добави и топло мляко.

Сладкият аромат изпълни стаята.

Сърцето го болеше за Роуан.

Започна да чете.

Дванадесет

Час по-късно Роуан се обади в хотела. Бе опаковала малкото летни дрехи, които имаше. Всъщност събирането на багажа донякъде я изненада, защото тя като че ли се гледаше отстрани как избира и прибира нещата си. В куфара изчезнаха леки копринени дрехи, блузи и рокли, купени още преди години за ваканции, и никога неносени. Много бижута, изоставени още от колежа. Неотворени парфюми. Елегантни обувки с високи токове, които никога не бе вадила от кутията. Годините, отдадени на медицината, не и? бяха оставили време за подобни неща. Същото беше и с ленените костюми, които бе носила само един или два пъти на Хавай. Е, сега щяха да и? послужат добре. Сложи в куфара и козметичния комплект, който не бе отваряла повече от година.

Полетът и? бе в полунощ. Щеше да отиде в болницата, за да въведе в работата Слатъри, а после да продължи за летището.

Сега трябваше да резервира стая в хотела и да остави съобщение на Майкъл, че идва.