Ан Райс - Полунощ

- Тук е като в частен клуб - прошепна Майкъл. Беше почти комично - някакъв случаен човек, настанен удобно в едно кресло, дори не вдигна очи от книгата или вестника, докато те минаваха безшумно покрай него. Но цялостната атмосфера бе несъмнено привлекателна. Чувстваше се добре тук. Хареса му мимолетната усмивка на жената, която ги подмина по стълбището. Искаше и той да седне в библиотеката по някое време. А през множеството френски прозорци се виждаше зеленината отвън, огромна пълзяща мрежа, която поглъщаше синьото небе.

- Ела, ще ти покажем стаята - каза Аарън.

- Аарън, няма да оставам. Къде е папката?

- Разбира се, но ти трябва спокойствие да я прочетеш.

Поведе Майкъл по коридора на втория етаж до предната спалня от източната страна на къщата. Високите до тавана прозорци гледаха и към предната и към страничните веранди. И въпреки че килимът беше тъмен и дебел, като в цялата къща, декорацията бе напълно в колониалната традиция, с две писалища с мраморни плотове и едно от онези съкрушителни легла с подпори, което изглеждаше като създадено за подобен род къщи. Няколко ръчно изработени завивки покриваха безформения пухен матрак. По високите метър и половина подпори нямаше никакви орнаменти.

Но в стаята имаше изненадващ набор от модерни уреди - включително и малък хладилник, телевизор върху резбован шкаф и стол и бюро, поставени в ъгъла, така че да гледат към предните и източните прозорци. Телефонът имаше много бутончета и миниатюрни, старателно написани вътрешни номера. Две кресла със странични облегалки в стил кралица Ана стояха като на пръсти пред камината. Вратата към прилежащата баня беше отворена.

- Добре, да действаме - каза Майкъл. - Къде е папката?

- Първо трябва да обядваме.

- Ти обядвай. Аз мога да си взема сандвич и да ям, докато чета. Моля те, ти ми обеща. Папката.

Аарън настоя да отидат на малка замрежена веранда в задната част на втория етаж и там, с изглед към градината с чакълести алеи и стари фонтани, да седнат и да похапнат. Това бе пищна южняшка закуска - с изобилие от препечени филийки, пшеничена каша и наденички, както и много кафе от цикория с мляко.

Майкъл бе ненаситен. Отново изпита онова усещане, което бе имал с Роуан - че е хубаво да не си пиян. Хубаво е да си с ясна глава, да гледаш зелената градина с надвисналите чак до самата трева клони на дъбовете. Божествено бе да усещаш отново топлия въздух.

- Всичко се случи толкова бързо - каза Аарън, докато му подаваше панера с препечени филийки. - Имам чувството, че трябва да кажа още нещо, но не знам какво. Искахме да подходим към теб бавно, да те опознаем и ти да опознаеш нас.

Майкъл отново се сети за Роуан. Мисълта, че не бе могъл да и? се обади, го тормозеше. И все пак изглеждаше безсмислено да обяснява на Аарън колко се безпокои за нея.

- Само ако бях осъществил контакта както се надявах - каза Аарън, - щях да те поканя в нашата метрополия в Лондон и въвеждането ти в ордена там можеше да стане по-бавно и по-елегантно. Дори след години работа на терен от човек не се очаква да поеме толкова опасна задача, като това да се намеси в случая с вещиците Мейфеър. В ордена дори няма толкова квалифициран член, който да се заеме с нея, освен мен самия. Но ето че ти си замесен, ако трябва да използваме този толкова прост съвременен израз.

- Да, вътре съм чак до шията - каза Майкъл, като не спираше да яде. - Но разбирам какво искаш да кажеш. Щеше да е все едно Католическата църква да ме моли да участвам в екзорсизъм, без да съм ръкоположен за свещеник.

- Да, нещо такова. Понякога си мисля, че по отношение на липсата ни на догматизъм и ритуалност ние сме най-строги от всички. Нашата дефиниция за добро и зло е много по-фина, и ставаме още по-нетърпими към онези, които не я съблюдават.

- Виж, Аарън. Няма да кажа на никоя жива душа за тази папка, освен на Роуан. Съгласен ли си?

Аарън се замисли.

- Майкъл, когато прочетеш материалите, ще се наложи да поговорим отново за онова, което трябва да направиш. Изчакай, преди да кажеш «не». Поне послушай съвета ми.

- Ти се страхуваш от Роуан, нали?

Аарън отпи малка глътка от кафето. Известно време се взира в чинийката. Не бе ял почти нищо, освен половин препечена филийка.

- Не съм сигурен. Единствената ми среща с нея беше доста странна. Бих могъл да се закълна, че…

- Какво?

- Че тя отчаяно искаше да говори с мен. Да поговори с някого. И все пак усетих някаква враждебност, някаква обща враждебност, като че ли тази жена е някакъв свръхчовек, който не може да понася общуването с чуждите и? човешки същества. О, знам, че звучи откачено. Разбира се, тя не е свръхчовек. Но ако се замислим за психичните сили като за мутации, тогава можем да започнем да смятаме същество като Роуан за нещо различно, както един вид птици се отличава от друг. Иначе казано, усетих нейната различност. - Замълча. Като че за първи път забелязваше, че Майкъл не е свалил ръкавиците си, докато се храни. - Защо не опиташ без тях? Може пък да те науча как да блокираш образите. Не е толкова трудно…