Ан Райс - Полунощ

Прибрах всичките си странични и уличаващи вещи в една каса и я зарових на сигурно място в гората. След това облякох най-фината си църковна одежда, сложих си сребърно разпятие и всички други премени, с които да мина за богат свещеник, и продължих към портите на града. Минах покрай кулите на Шато дьо Монклеве, бившия дом на нещастната графиня, която знаех само по титлата Невеста на Сатаната или Вещицата от Монклеве.

Незабавно започнах да разпитвам всеки срещнат защо е издигната такава голяма клада в самия център на площада пред портите на катедралата и защо търговците са нагласили сергиите си за напитки и сладкиши, когато явно няма никакъв панаир, и каква е причината да бъдат сковани толкова много пейки за зрители на север от църквата и до нея, точно срещу стените на затвора? И защо дворовете на четирите хана в града са пълни с коне и карети, и защо е всичкото това суетене и сочене към високия зарешетен прозорец на затвора над трибуната за зрители, и после към отвратителната клада?

Да не би това да има нещо общо с празника на Свети Архангел Михаил, който е на следващия ден, иначе казано - Архангеловден?

Нито един от хората, с които говорих, не се поколеба да ме осветли, че всичко това няма нищо общо със светеца, макар това да била негова катедрала и освен че избрали неговия празник за едно угодно на Господа, ангелите и светиите дело - екзекуцията на красивата графиня, която щяла да бъде изгорена жива, без привилегията да бъде удушена преди това, за назидание на всички вещици в околността, които били много, въпреки че графинята не назовала абсолютно никого като свой съучастник, дори при най-невъобразимите мъчения, толкова голяма била мощта на дявола над нея, но инквизиторите все пак щели да ги открият.

И от тези хора, които сигурно щяха да говорят до припадък, ако им бях позволил, разбрах и че едва ли имало семейство в тази благоденстваща област, което да не е видяло с очите си големите сили на графинята, защото тя без усилия лекувала всички болни и приготвяла за тях билкови отвари, и полагала ръце на недъгавите им крайници и тела, и в замяна не искала нищо, освен да я споменават в молитвите си. Всъщност тя се славела и с това, че разваляла черните магии на по-слабите вещици; и урочасаните от тях често отивали при нея за хляб и сол, за да прогонят демоните, изпратени им от незнайни зложелатели.

Не сте виждали толкова гарвановочерна коса, ми каза един от тях. И - о, тя беше толкова красива, преди да я затворят, каза друг, а трети - детето ми е живо благодарение на нея, а четвърти твърдеше, че графинята можела да излекува и най-силната треска и че раздавала злато в празнични дни, и към всеки се обръщала с благи думи.

Стефан, сигурно ще решиш, че съм попаднал на канонизация, а не на екзекуция. Защото никой от онези, които срещнах през този първи час, в който обикалях из тесните улици, яздех насам-натам като изгубен и спирах да поговоря, с когото видех, не пророни и една лоша дума за дамата.

Но без съмнение тези прости хорица изглеждаха още по-възбудени от факта, че тази добра, велика жена ще бъде предадена на пламъците пред очите им, сякаш нейната красота и доброта допринасяха за пищността на огромния спектакъл, на който щяха да се насладят. Казвам ти, в сърцето ми се събуди страх от сладкодумните им славословия за нея и от нетърпението, с което я описваха, и от блясъка в очите им, когато заговореха за смъртта и?, че накрая просто не можех да издържам повече, отидох сам до кладата и започнах да яздя около нея, за да добия представа за огромния и? размер.

Да, невероятно количество дърва и въглища само за да изпепелиш напълно едно човешко същество. Взирах се в нея с отвращение и се чудех защо съм избрал тази работа, когато никога не съм влизал в град като този, с голи каменни сгради и стара катедрала с три камбанарии, без да чуя с ушите си глъчката на тълпата, пращенето на огъня, кашлянето и задъхването, и накрая писъците на умиращите. Знаеш, че колкото и често да виждам подобни отвратителни изгаряния, аз не мога да се примиря с тях. Какво е това в душата ми, което ме кара да търся подобен ужас отново и отново?

Дали не се самонаказвам за някакво престъпление, Стефан? И кога ще се накажа достатъчно? Не мисли, че това са празни бълнувания. Има смисъл да пиша всичко това, както скоро сам ще се убедиш. Защото щях да се срещна лице в лице с младата жена, която някога обичах по-силно от всеки друг и по-живо от всичките и? прелести помнех смута на лицето и?, когато за първи път я погледнах, окована в една каруца на пуст път в Шотландия, само часове след като бе видяла как изгарят майка и?.