Ан Райс - Полунощ

Вероятно, ако изобщо си спомняш за нея, вече си се досетил за истината. Но не бързай да четеш по-напред. Имай търпение. Защото докато яздех напред-назад пред кладата и слушах пелтеченето и глупостите на двама местни търговци на вино, които се хвалеха, че са виждали и други изгаряния, сякаш това беше някаква голяма гордост, аз не знаех цялата история на графинята. Но вече я знам.

Накрая, вероятно към пет часа, влязох в най-хубавия и най-стар хан в града, който се намира срещу църквата и прозорците му гледат точно към вратите на «Свети Михаил» и мястото на екзекуцията, което току-що описах.

Тъй като градът очевидно бе пренаселен заради събитието, аз очаквах да бъда отпратен. Можеш да си представиш изненадата ми, когато разбрах, че наемателите на най-хубавите стаи в предната част на хана са били отпратени, въпреки разкошните им одежди, защото се оказало, че нямат и стотинка. Аз платих веднага цяло състояние за една от тези така наречени «прекрасни стаи» и поисках доста свещи, за да мога да пиша до късно през нощта, както и правя сега. Изкачих разкривеното малко стълбище и открих, че мястото е сносно, с приличен сламеник, не много мръсен, като се имат предвид доста неща, едно, от които е, че все пак това не е Амстердам. Имаше и огнище, от което нямах нужда, заради прекрасното септемврийско време, а прозорците, макар и малки, наистина гледаха точно към кладата.

- Ще виждате много добре оттам - каза гордо ханджията и аз се запитах колко ли пъти е наблюдавал подобни зрелища и какви ли мисли пораждат у него, но тогава той също заговори колко красива е графиня Дебора и започна да клати тъжно глава като всички останали.

- Дебора ли казахте?

- Аха - отвърна той. - Дебора дьо Монклеве, нашата красива графиня, макар че всъщност не е французойка. Само да беше малко по-силна вещица… - И замълча с оклюмала глава.

Уверявам те, Стефан, сякаш ми забиха нож в гърдите. Предполагах коя може да е и затова не се сдържах, а го накарах да продължи.

- Моля ви, разкажете ми още.

- Тя каза, че когато съпругът и? умирал, не е могла да го спаси, било извън способностите и?… - И тук той отново замлъкна с тъжна въздишка.

Стефан, виждали сме безброй подобни случаи. Изкусна селска знахарка се превръща във вещица, когато силата и? да изцелява изведнъж не проработва. Преди това за всички тя е просто добра лечителка и не се чуват никакви приказки за дяволи. И ето че това се повтаря и тук.

Станах от писалището, на което седя в момента, изгасих свещите и слязох в салона долу. Слаб огън се опитваше да се бори с влагата и мрака в каменното помещение, а неколцина местни философи се топлеха пред него, или пък искаха да изсушат подгизналата си от пиене плът. Настаних се на удобна маса и си поръчах вечеря. Опитах се да прогоня от съзнанието си странната мисъл, която ме обсебва винаги когато видя топло огнище, че осъдените също изпитват тази уютна топлина, преди тя да се превърне в агония и телата им да бъдат погълнати от пламъците.

- Донесете ми от най-хубавото вино - поръчах аз - и нека го споделя с тези добри хора тук, с надеждата, че те ще ми разкажат за вещицата, защото имам много да уча.

Моята покана бе приета на мига и аз вечерях в самия център на цял парламент, в който всички започнаха да говорят едновременно, така че трябваше да посочвам онзи, когото исках да изслушам, и да кажа на останалите да млъкнат.

- Как бяха повдигнати обвиненията? - попитах направо.

И хорът започна нехармоничните си обяснения, че графът яздел през гората, паднал от коня и едва се прибрал у дома. След като се нахранил и наспал добре, той се събудил възстановен и готов да иде на лов, но тогава болката се върнала и се наложило пак да си легне.

Цяла нощ графинята седяла до леглото, заедно с майка му, и слушала стенанията му.

- Раната е дълбоко в него - обявила жена му. - Не мога да му помогна. Скоро на устните му ще избие кръв. Трябва да му дадем нещо за болките.

И тогава, както предрекла, на устните му се появила кръв и стенанията му се засилили. Той започнал да крещи на жена си, която била излекувала мнозина, да му донесе най-добрите си лекове. Графинята отново уверила свекърва си и децата си, че не притежава сила да изцери тази рана. И от очите и? потекли сълзи.

- Е, може ли вещица да плаче, питам ви? - обади се ханджията, който бе слушал разказа, докато бършеше масата.

Признах, че според мен не е вероятно.

Тогава те започнаха да описват бавната смърт на графа, който накрая започнал да крещи, защото болките му станали непоносими, макар че жена му му дала вино и билки, за да облекчи страданията и да освободи съзнанието му.