Ан Райс - Полунощ

- Настоявам - отвърна Роуан. - Не ми се ще да ви безпокоя, но искам да видя майка си, преди да я заровят. Няма нужда никой да разбира коя съм. Просто искам да дойда.

- Това ще е безсмислено пътуване. И със сигурност Ели не би го одобрила. Ели ме увери, че…

- Ели е мъртва! - прошепна Роуан, гласът и? бе дрезгав от усилието да не изгуби контрол. Цялата трепереше. - Вижте, за мен е важно да видя майка си. Ели и Греъм вече ги няма, казах ви. Аз… - Не можеше да го изрече. Звучеше твърде жалко и твърде лично да признае, че е самотна.

- Трябва да настоявам - каза жената със същия изморен, някак лишен от емоции глас - да останете там, където сте.

- Защо? - попита Роуан. - Какво значение има за вас дали ще дойда? Казах ви, не е нужно никой да разбира коя съм.

- Няма да има публично бдение, нито официално погребение - каза жената. - Няма значение кой ще разбере и кой не. Вашата майка ще бъде погребана веднага щом бъде възможно. Помолих това да стане утре следобед. Опитвам се да ви спестя мъката. Но ако не искате да ме послушате, правете каквото смятате за нужно.

- Идвам - каза Роуан. - По кое време утре следобед?

- Майка ви ще бъде погребана от «Лониган и синове» на Мегазин стрийт. Погребалната меса ще е в църквата «Успение Богородично» на Джозефин стрийт. Службата ще се състои веднага щом уредя всичко. Няма смисъл да биете толкова път, за да…

- Искам да видя майка си. Моля ви да изчакате, докато дойда.

- За подобно нещо не може да става въпрос - каза жената леко ядосано или пък нетърпеливо. - Съветвам ви да тръгнете веднага, ако сте решена да присъствате. И моля ви, не очаквайте да прекарате нощта под този покрив, нямам възможност да ви посрещна подобаващо. Къщата, разбира се, е ваша, и аз ще я освободя възможно най-скоро, ако така желаете. Но ви моля да отседнете в хотел, докато успея да се изнеса. И пак ви казвам, нямам възможност да ви осигуря удобства тук.

И със същия изморен глас жената даде на Роуан адреса.

- Първа улица ли казахте? - попита Роуан. Това бе улицата, която и? бе описвал Майкъл, беше сигурна в това. - Там ли е къщата на майка ми?

- Не съм спала цяла нощ - каза жената, говореше бавно, някак апатично. - Щом ще идвате, ще ви обясня всичко тук.

Роуан понечи да я попита още нещо, но за нейно изумление тя прекъсна връзката.

Беше толкова ядосана, че за миг дори не почувства нищо. После обидата погълна всичко останало.

- Коя, по дяволите, си ти? - прошепна Роуан, докато очите и? се пълнеха със сълзи. - И защо, за бога, ще ми говориш по този начин! - Тресна телефона, прехапа устна и се обгърна плътно с ръце. - Господи, каква отвратителна жена.

Но нямаше време за плач или мечти за Майкъл. Бързо извади кърпичка, издуха си носа, избърса си очите, взе бележника и химикалката от кухненския плот и написа адреса, който и? бе дала жената.

«Първа улица», помисли Роуан, докато гледаше написаното. Вероятно бе просто съвпадение. И «Лониган и синове», името, което Ели бе споменала, докато бълнуваше за своето детство и дом. Бързо се обади на «Услуги» в Ню Орлиънс и взе номера на погребалното бюро.

Обади се Джери Лониган.

- Казвам се доктор Роуан Мейфеър, обаждам се от Калифорния относно погребението.

- Да, доктор Мейфеър - отвърна мило мъжът и гласът му веднага и? напомни за Майкъл. - Зная коя сте. Майка ви е при мен.

Слава богу, без увъртания, без нужда от излишни обяснения. И все пак тя се зачуди откъде мъжът знаеше за нея? Нима осиновяването не бе станало тайно?

- Господин Лониган - каза тя, като се опитваше да говори ясно и да не обръща внимание на странно надебелелия си глас, - за мен е много важно да присъствам на погребението. Искам да видя майка си, преди да я заровят.

- Разбира се, доктор Мейфеър. Разбирам ви. Но госпожица Карлота току-що се обади и каза, че ако не погребем майка ви утре… Е, да кажем просто, че настоя за това, доктор Мейфеър. Мога да насроча службата най-късно за три следобед. Мислите ли, че ще успеете да дойдете? Ще задържа всичко, колкото мога.

- Да, абсолютно, ще успея - каза Роуан. - Тръгвам тази нощ или най-късно рано сутринта. Но, господин Лониган, ако все пак закъснея…

- Доктор Мейфеър, ако знам, че сте на път, няма да затворя ковчега, преди да дойдете.

- Благодаря ви, господин Лониган. Но току-що разбрах, че…

- Доктор Мейфеър, простете, че ви го казвам, но то се случи току-що. Взех майка ви в шест тази сутрин. Мисля, че госпожица Карлота бърза да приключи с всичко. Но тя вече е толкова стара…

- Чуйте ме, нека ви дам телефона си в болницата. Ако нещо се случи, моля ви, обадете ми се.