Ан Райс - Полунощ

Още нямаше обаждане от Майкъл. Можеше да излезе с яхтата в морето или да иде на работа.

Вече бе облечена и тъкмо щеше да тръгне към болницата, когато телефонът иззвъня.

- Майкъл - прошепна тя. После осъзна, че това е старата линия на Ели.

- Моля, личен разговор с госпожица Ели Мейфеър.

- Съжалявам, тя не може да се обади - каза Роуан. - Вече не е тук. - Така ли трябваше да каже? Винаги бе ужасно да съобщава на хората, че Ели е мъртва.

От другата страна протече кратко обсъждане.

- Бихте ли ни казали къде можем да я намерим?

- А вие бихте ли ми казали кой се обажда, моля? - попита Роуан. Остави чантата си на плота в кухнята. Къщата беше сгрята от утринното слънце и на нея и? бе малко топло с палтото. - С удоволствие ще приема разговора за своя сметка, ако отсреща желаят да разговарят с мен.

Пак обсъждане, после дрезгав глас на възрастна жена:

- Да, ще разговарям. Операторът се изключи.

- Аз съм Роуан Мейфеър, мога ли да ви помогна?

- Да, като ми кажете кога и как мога да намеря Ели - каза жената. Беше нетърпелива, вероятно дори гневна, но несъмнено студена.

- Вие нейна приятелка ли сте?

- Ако не мога да се свържа с нея веднага, бих искала да разговарям със съпруга и?, Греъм Франклин. Вероятно имате номера му в службата?

«Боже, каква ужасна жена», помисли си Роуан, но у нея започва да нараства подозрението, че може да е някаква роднина.

- И с Греъм не можете да се свържете. Но ако ми кажете коя сте, с удоволствие ще ви обясня ситуацията.

- Благодаря, но нямам такова намерение. - Гласът беше стоманен. - Много е важно да се свържа с Ели Мейфеър или с Греъм Франклин.

«Търпение», каза си Роуан. Това очевидно е възрастна жена и ако е роднина, си струваше да я задържи на телефона.

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Ели Мейфеър почина миналата година. От рак. Греъм умря два месеца преди нея. Аз съм дъщеря им Роуан. Бих ли могла да ви помогна с нещо? Може би с някаква информация?

Тишина.

- Аз съм леля ти Карлота Мейфеър - отвърна жената. - Обаждам се от Ню Орлиънс. Защо, за бога, не съм уведомена за смъртта на Ели?

У Роуан започна да се заражда гняв.

- Не зная коя сте, госпожице Мейфеър - каза тя, като с усилие се опитваше да говори бавно и спокойно. - Нямам нито телефон, нито адрес на роднините на Ели в Ню Орлиънс. Тя не ми остави подобна информация. Изричните инструкции на адвоката и? бяха никой да не бъде уведомяван, освен приятелите и? тук.

Изведнъж усети, че трепери, слушалката започна да се хлъзга в ръката и?. Не и? се вярваше, че е била толкова груба, но беше късно да съжалява. Освен това осъзна, че е силно развълнувана. Не искаше жената да прекъсва връзката.

- Там ли сте, госпожице Мейфеър? - попита тя. - Съжалявам, но май ме хванахте малко неподготвена.

- Да - отвърна жената, - вероятно и двете бяхме малко неподготвени. Явно нямам избор, освен да говоря направо.

- Бих желала да го сторите.

- За нещастие мое задължение е да ви уведомя, че тази сутрин майка ви почина. Предполагам, разбирате какво искам да кажа. Вашата майка. Исках да го съобщя на Ели и да оставя нещата изцяло в нейни ръце - тя да прецени как и кога да ви поднесе тази информация. Съжалявам, че трябва да го научите по този начин. Майка ви почина тази сутрин в пет часа и пет минути.

Роуан бе твърде зашеметена, за да може да отговори. Все едно жената я беше ударила. Това не беше скръб. Беше твърде остро, твърде ужасно, за да е скръб. Като че майка и? изведнъж бе оживяла, дишаща, съществуваща само за част от секундата, в изречените думи. И в същия миг това живо създание бе обявено за мъртво; тя вече не съществуваше.

Роуан дори не се опита да проговори. Отдръпна се в обичайното, естествено за нея мълчание. Видя мъртвата Ели в погребалното бюро, заобиколена от цветя, но в това нямаше нищо от сладкото ухапване на мъката. Това беше чист ужас. И документът, който лежеше в сейфа вече повече от година. «Ели, тя е била жива и аз трябваше да я познавам, а сега вече я няма.»

- Няма нужда да идвате тук - каза жената с едва доловимо променен тон. - Необходимо е обаче веднага да се обадите на адвоката си, за да се свърже с мен, защото има належащи въпроси около вашето наследство, които трябва да бъдат обсъдени.

- Но аз искам да дойда - каза Роуан без капка колебание. Гласът и? бе станал по-дебел. - Искам да дойда веднага. Искам да видя майка си, преди да я погребат. - По дяволите документа и тази отвратителна жена, която и да беше тя.

- Това едва ли е уместно - каза изморено жената.