Ан Райс - Полунощ 2

- Не искахме обаче да се бориш - каза Маргьорит, раздърпаната и? коса падна на лицето и?, когато посегна към него. - Ние сме на твоя страна, ма шер. Стани, моля те, ела с нас.

- Хайде, Майкъл, ти сам забърка цялата каша - каза Сузан, големите и? глупави очи блестяха сърдито, когато му помогна да се изправи на крака. Гърдите и? се подаваха от мръсната дрипа, с която бе облечена.

- Да, ти я забърка, синко - каза Жулиен. - Е биен, все пак беше прекрасен, и двамата с Роуан бяхте прекрасни. Направихте точно каквото искахме.

- А сега можеш да се върнеш обратно заедно с нас - каза Дебора. Вдигна ръце, за да накара останалите да отстъпят. Около нея се издигнаха пламъци и димът обви главата и?. Смарагдът сияеше и блещукаше на тъмносинята и? рокля. Беше точно като момичето от картината на Рембранд - красива, с румени бузи и сини очи. Красива като смарагда.

- Не разбираш ли? Това беше съглашението. Сега, когато той е жив, ние също ще се върнем! Роуан знае как да ни върне сред живите, както направи и с него. Не, Майкъл, не се съпротивлявай. Ти искаш да бъдеш един от нас, прикован към земята в очакване на своя ред, иначе просто ще умреш завинаги.

- Вече всички сме спасени, Майкъл - каза крехката Анта. Приличаше на малко момиченце в простата рокля на цветя. От двете страни на лицето и? се стичаше кръв от раната на тила и?. - Не можеш да си представиш откога чакаме. Тук човек губи представа за времето…

- Да, спасени - каза Мари Клодет. Седеше на голямо легло с балдахин заедно с Маргьорит. Пламъците се извиваха около подпорите и облизваха балдахина. Лестан и Морис стояха зад леглото и гледаха със странно отегчени изражения. Светлината играеше по месинговите им копчета, а пламъците ближеха краищата на разкроените им палта.

- Те ни прогониха от Сан Доминго - каза Шарлот, като прихвана изтънчено красивата си пола. - А реката погълна старата плантация.

- Но тази къща ще бъде вечна - каза Морис печално и огледа тавана - гипсовите орнаменти и полилеите. - Благодарение на твоите усилия по реставрацията. И ние ще можем да останем тук, за да изчакаме реда си да се родим отново.

- Толкова се радваме, че дойде, скъпи - каза Стела някак отегчено, отпусна се на един крак и левият и? хълбок се подаде от копринената камизолка. - Сигурна съм, че не би пропуснал подобна възможност.

- Не ви вярвам! Вие сте лъжи, измислици! - Майкъл се завъртя и главата му се удари в прасковената стена. На пода имаше саксии с папрат. В краката му се гърчеха мъже и жени и той стъпваше през тях - върху гърба на мъжа и корема на жената.

Стела се изкиска, претича през стаята, изтегна се в тапицирания със сатен ковчег и се пресегна за чашата си с шампанско. Барабаните биеха все по-силно.

- Защо нищо не се запалва, защо нищо не изгаря?

- Защото това е ад, синко - каза монахинята и вдигна ръка да го удари отново. - И вечно гори.

- Спрете, оставете ме да си вървя!

Блъсна се в Жулиен, политна напред и пламъците лумнаха право в лицето му.

Но монахинята го хвана за яката. Държеше медальона с архангел Михаил в ръка.

- Ти ли изпусна това? Нали ти казах да го пазиш? И къде го намирам? На земята, представи си!

Още една плесница по лицето. Изгаряше от болка и гняв. Тя го разтърси, когато той се свлече на колене и замята ръце да я прогони.

- Сега можеш да бъдеш с нас, и да се върнеш! - каза Дебора. - Не разбираш ли? Порталът е отворен; вече е само въпрос на време. Лашър и Роуан ще ни върнат обратно. Първо Сузан, после аз, а след това…

- Я чакай малко, не съм съгласна с този ред - каза Шарлот.

- Нито пък аз - рече Жулиен.

- Кой каза, че ще има ред! - изрева Мари Клодет и изрита юргана от краката си, докато седеше на леглото.

- Защо сте толкова глупави! - намеси се Мери Бет, изглеждаше отегчена и делова. - Господи, всичко вече е изпълнено. Няма ограничения колко пъти може да бъде проведена трансмутацията. Пък и сигурно можете да си представите изобилието от мутирала плът и мутирали гени. Това е гениален научен прогрес.

- И напълно естествен, Майкъл. За да го разбереш, трябва да разбереш смисъла на света, нещата са… повече или по-малко предопределени - каза Кортланд. - Нима не знаеше, че си в ръцете ни от самото начало?

- Да, много важно е да разбереш точно това - каза Мери Бет.

- Пожарът, в който загина баща ти, не беше случаен… - добави Кортланд.

- Не ми говорете такива неща! - изрева Майкъл. - Не, не вярвам. Не мога да повярвам!

-… да те поставим на точното място и да се уверим, че наистина притежаваш желаната комбинация от изтънченост и чар, за да успееш да привлечеш вниманието и? и да я накараш да свали защитите си…