Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Час по-късно, докато гостите се суетяха и бъбреха с питиета и сандвичи в ръце, той изумено чу Ирма Уудс да казва на Маги, че фирмата за почистване е завършила разтребването на къщата и е отстранила безпорядъка, оставен от полицията при снемането на отпечатъците.

— Така че къщата е готова за теб, Маги — заключи мисис Уудс. — Сигурна ли си обаче, че няма да се чувстваш нервна вътре? Знаеш, че си добре дошла, ако решиш да останеш тук.

Като се опитваше да не привлича вниманието, той се приближи и наостри уши. Беше с гръб към тях, когато Маги отвърна:

— Не, няма да се чувствам нервна в дома на Нюела. Възнамерявах да остана две седмици, така и ще направя. Ще използвам това време, за да сложа ред във всичко, а разбира се, и да посещавам Грета Шипли в „Латъм Майнър“, каквото е било желанието на Нюела.

Той изтръпна, когато тя добави:

— Мисис Уудс, бяхте толкова мила. Не знам как да ви благодаря. Има само още едно нещо. Когато Нюела дойде да ви види в петък сутринта с написаното на ръка завещание, не й ли зададохте някакви въпроси? Искам да кажа, не се ли учудихте, че толкова е бързала да бъде подписано от свидетели и нотариално заверено, при това веднага?

Стори му се, че измина цяла вечност, преди мисис Уудс да отговори предпазливо:

— Ами да, наистина се учудих. Отначало си помислих, че го прави импулсивно. Нюела бе много самотна след смъртта на Тим и изпадна в истински екстаз, че отново те е намерила. След смъртта й обаче започнах да си мисля, че е имало нещо повече от това. Като че ли Нюела знаеше, че може да й се случи нещо ужасно.

Той тръгна към камината и се присъедини към насъбралата се там група. Включи се в разговора, но мозъкът му трескаво работеше. Маги щеше да посети Грета Шипли. Колко знаеше Грета? Колко подозираше? Нещо трябваше да се направи. Не можеше да рискува.

Грета. Тя очевидно не беше добре. Всички видяха как й помогнаха днес да излезе от църквата. Всички щяха да повярват, че стресът, предизвикан от смъртта на приятелката й, е допринесъл за фаталния сърдечен удар. Неочакван, разбира се, но не и толкова изненадващ.

Съжалявам, Грета, помисли си той.

13

— Когато все още бе сравнително млада, на шестдесет и осем години, Грета Шипли бе поканена на прием в прясно ремонтираната „Латъм Хауз“, току-що прекръстена на резиденция „Латъм Майнър“, Новият дом за възрастни хора бе открит и приемаше молби за постъпване.

Хареса й всичко, което видя там. На прекрасния първи етаж на къщата имаше голям салон и трапезария, цялата в мрамор и кристал, а огромната банкетна маса, която помнеше от младостта си, бе заменена с по-малки маси. Хубавата библиотека, с дълбоките кожени столове и веселата камина, привличаше с уюта си, а по-малкият салон, който щеше да служи за зала за развлечения, подсказваше, че в него щеше да се гледа телевизия в дружеска атмосфера.

Грета одобряваше също така и правилника: щяха да отварят големия салон в пет следобед, а вечерята щеше да бъде в шест. Бе доволна, че от гостите щеше да се изисква да се обличат официално за вечерта, сякаш вечеряха в клуб. Грета бе отгледана от строгата си баба, която можеше да смрази с един поглед нещастника, облечен в неподходящи дрехи.

Имаше също така и отделение за продължително лечение, ако такова се наложеше.

Таксата за постъпване, разбира се, бе висока. Започваше от двеста хиляди долара за голяма самостоятелна стая с баня и стигаше до петстотин хиляди за двустаен апартамент, каквито в къщата имаше четири. Резидентът получаваше пълно и изключително право на ползване върху апартамента до края на живота си, но след неговата или нейната смърт, домът отново ставаше собственик, така че стаите можеха да бъдат продавани на следващия желаещ. Гостите също така плащаха за поддръжка по две хиляди долара месечно, макар ремонтите да се поемаха частично и от социалното осигуряване.

Гостите бяха поканени сами да мебелират стаите си, но можеха да донесат избраните от тях вещи само след одобрение от страна на ръководството. Обзаведените за модел стаи и апартаменти бяха невероятно удобни и безупречно изискани.

Наскоро овдовяла и уплашена от перспективата да живее сама, Грета с радост бе продала дома си на Оукър Пойнт, след което се премести в „Латъм Майнър“, убедена, че е постъпила правилно. Тъй като бе сред първите обитатели, тя получи една от най-добрите стаи. Голяма, с оформено като дневна кътче, тя бе побрала повечето от любимите й мебели. И което бе най-хубавото — щом затвореше вечер вратата, продължаваше да я изпълва сигурността, че няма да е сама през нощта. В къщата винаги имаше пазач, дежурна медицинска сестра и звънец, за да повикаш за помощ, ако се наложи.