Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Ърл Бейтмън се приведе напред — бе сключил длани пред себе си, като че потънал в мисли. Маги го беше срещала само на събирането на Мурови, но си спомняше, че бе антрополог, изнасящ лекции за погребалните обичаи.

Беше ли споменала пред някого Нюела какво погребение иска? — запита се Маги. — Може би Малкълм Нортън, адвокатът, щеше да знае.

Звукът на звънеца накара всички да вдигнат погледи. Шефът на полицията, когото Маги беше последвала в къщата на Нюела, сега влезе в стаята.

— Съжалявам, че ви задържах — рече той. — Няколко от моите хора ще вземат индивидуално показанията ви, така че ще ви пуснем да си вървите възможно най-скоро. Първо обаче имам няколко въпроса, които искам да ви задам, докато сте заедно. Мистър и мисис Уудс, бих желал и вие да останете.

Въпросите на шефа бяха общи, от рода на: „Имаше ли мисис Мур навика да оставя задната си врата незаключена?“

Уудсови му казаха, че винаги я оставяла незаключена и дори се шегувала, че вечно забутвала някъде ключа за предната врата, но така или иначе можела да влезе през задната.

Той попита дали напоследък е изглеждала разтревожена. Единодушно му отговориха, че Нюела била щастлива, развълнувана и с нетърпение очаквала пристигането на Маги.

Маги усети как сълзи опариха очите й. И тогава осъзна: но тя наистина беше разтревожена.

Едва когато шефът на полицията каза: „Сега ви моля да издържите още малко, за да могат хората ми да зададат на всеки от вас по няколко въпроса и ви обещавам, че много скоро ще си бъдете у дома“, Ирма Уудс го прекъсна плахо:

— Може би има нещо, което с мъжа ми трябва да ви обясним. Вчера Нюела дойде у нас. Беше написала ново завещание и искаше да бъдем свидетели при полагането на подписа й. Също така ни накара да се обадим на мистър Мартин, нотариуса, за да го узакони. Изглеждаше малко притеснена и спомена, че мистър Нортън сигурно щял да се разочарова, задето се отказва да му продаде къщата си.

Ирма Уудс се обърна към Маги.

— В завещанието си Нюела ви моли да посещавате или да се обаждате по телефона на приятелката й Грета Шипли в „Латъм Майнър“ толкова често, колкото ви е възможно. С изключение на някои дребни дарения, тя оставя къщата си и всичко останало на вас.

12

Понеделник, 30 септември

Беше ясно — Маги Холоуей не вярваше в теорията, че случаен нападател е убил Нюела. Забелязал го беше още в дома на покойника. Сега на упокойната молитва я наблюдаваше с присвити очи как клатеше невярващо глава, докато свещеникът говореше за необоснованите престъпления, отнемащи живота на толкова много невинни хора.

Маги беше твърде умна, прекалено наблюдателна. Лесно можеше да се превърне в заплаха.

Но докато излизаха от църквата „Сейнт Мери“, той се успокои с мисълта, че сега тя несъмнено щеше да се завърне в Ню Йорк и да обяви къщата на Нюела за продан. А ние знаем кой ще й направи предложение да я купи, преди да си е тръгнала, помисли си той.

С радост забеляза, че Грета Шипли пристигна на церемонията, придружавана от медицинска сестра и й се наложи да си тръгне почти веднага след това. Маги вероятно щеше да я посети от любезност в резиденцията, преди да си замине.

Размърда се неспокойно. Поне литургията бе към края си. Солистът пееше: „Ето ме, Господи“ и бяха започнали да придвижват бавно ковчега по пътеката между пейките.

Никак не му се искаше да отива сега на гробищата, макар да знаеше, че няма как да не го направи. По-късно. Щеше да отиде там по-късно… сам. Както и за другите, специалният му дар щеше да бъде частна панихида за нея.

Излезе от църквата с останалите тридесетина души, съпровождащи Нюела към последния й дом. Щяха да я погребат на гробищата, където почиваха повечето от нюпортските по-видни католици. Гробът на Нюела бе до този на последния й съпруг. Надписът върху мраморната плоча скоро щеше да бъде допълнен. До името и датата на раждане и на смъртта на Тимоти Джеймс Мур бяха гравирани и нейното име и дата на раждане. Скоро щяха да добавят и петъчната дата. Вече бе написано „Почивай в мир“.

Насили се да си придаде тържествен вид, докато четяха последните молитви… твърде бързо, мислено отбеляза той. От друга страна се виждаше, че от тежките облаци над главите им се готвеше да се изсипе истински порой.

Когато службата свърши, Ирма Уудс покани всички в дома си, за да хапнат.

Реши, че ще е неудобно да откаже, а освен това моментът бе подходящ, за да научи точно кога възнамерява да си тръгне Маги Холоуей. Върви си, Маги, помисли си той. Само ще си навлечеш неприятности тук.