Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Грета се радваше на компанията на повечето от останалите обитатели и с лекота избягваше онези, които й действаха на нервите. Също така поддържаше и отдавнашната си дружба с Нюела Мур; често излизаха да обядват заедно и по молба на Грета Нюела се беше съгласила два пъти седмично да води курс по изобразително изкуство в дома.

След смъртта на Тимоти Мур Грета бе започнала кампания по убеждаването на Нюела да се премести в резиденцията. Когато Нюела отказа с аргумента, че щяла да се чувства добре и сама и изтъкна, че не би могла да се раздели с ателието си, Грета я накара поне да подаде молба, та когато някой от двустайните апартаменти се освободи, да може евентуално да промени решението си. Нюела накрая се беше съгласила, споменавайки, че адвокатът й я съветвал да направи същото.

Но сега това никога нямаше да се случи, мислеше си тъжно Грета, седнала в креслото си. Подносът с вечерята стоеше почти недокоснат пред нея.

Още се тревожеше за прилошаването си на погребението на Нюела по-рано през деня. Беше се чувствала съвсем добре до тази сутрин. Може би, ако си бе направила труда да закуси както трябва, това нямаше да се случи, реши тя.

Не можеше да си позволи да се разболее в този момент. Точно сега искаше да бъде колкото е възможно по-дееспособна. Единственият начин да превъзмогнеш мъката бе постоянната заетост; животът я беше научил на това. Знаеше също, че нямаше да е лесно, тъй като жизнерадостната Нюела щеше да й липсва твърде много.

Мисълта, че доведената дъщеря на Нюела, Маги Холоуей, щеше да я посети, й действаше ободрително. Вчера в дома на покойника, преди церемонията, Маги й се беше представила и бе казала:

— Мисис Шипли, надявам се да ми позволите да прекарам известно време с вас. Знам, че сте била най-близката приятелка на Нюела. Бих искала да станете и моя приятелка.

На вратата се почука.

На Грета й харесваше фактът, че освен при съмнение за някакъв проблем, персоналът бе инструктиран да влиза в стаите на гостите само след като получи покана. Сестра Марки обаче като че ли не го разбираше: това, че вратата не е заключена, съвсем не означаваше, че може да нахълтва по всяко време. На някои изглежда им харесваха нахалните сестри. При Грета съвсем не беше така.

Както и се очакваше, преди Грета да успее да отговори, сестра Марки влезе с професионална усмивка, която разкривяваше едрите черти на лицето й.

— Как сме тази вечер, мисис Шипли? — попита високо тя, приближи се и седна на възглавничката за крака, а лицето й бе неприятно близко до това на Грета.

— Аз съм съвсем добре, мис Марки. Надявам се и вие също.

Загриженото „сме“ винаги дразнеше Грета. Беше го споменала вече няколко пъти, но тази жена очевидно не възнамеряваше да се промени, така че имаше ли смисъл да си хаби думите? — запита се Грета. Изведнъж осъзна, че пулсът й започва да се ускорява.

— Чух, че ни е прилошало в църквата…

Грета притисна длан към гърдите си, сякаш така можеше да спре бясното препускане.

— Мисис Шипли, какво има? Добре ли сте?

Грета усети как сестрата хвана китката й.

Също така внезапно, както бе започнало, сърцебиенето стихна. Успя да каже:

— Изчакайте само миг. Ще се оправя. Почувствах се леко задъхана, това е.

— Искам да се облегнете назад и да затворите очи. Ще се обадя на д-р Лейн. — Сега лицето на сестра Марки бе само на сантиметри от нейното. Грета инстинктивно се обърна настрани.

Десет минути по-късно, подпряна на възглавниците в леглото си, Грета се опитваше да увери доктора, че прилошаването й напълно е преминало. По-късно обаче, докато се унасяше с помощта на слабо приспивателно, не можеше да се освободи от ужасния спомен как само преди две седмици Констанс Райнлендър, която бе живяла в дома съвсем кратко време, съвсем неочаквано бе починала от инфаркт.

Първо Констанс, помисли си тя, после Нюела. Икономът на баба ми често казваше, че смъртните случаи идват по тройки. Господи, нека не бъда третата, помоли се, докато заспиваше.

14

Не, не беше кошмар; наистина се беше случило. Реалността на събитията от последните няколко дни се настани непоклатимо в мозъка на Маги, докато стоеше в кухнята на Нюела, в къщата, която сега, колкото и невероятно да изглеждаше, бе нейна.

В три часа Лаям й беше помогнал да пренесе багажа си тук от стаята за гости на Уудсови. Беше го оставил горе на площадката на стълбите.

— Решила ли си коя спалня ще използваш? — беше я попитал.

— Не.

— Маги, изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Сигурна ли си, че искаш да отседнеш тук? Не мисля, че идеята е чудесна.