Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

— Той все пак ми спаси живота. — Маги се усмихна. — Заслужава няколко точки за това.

Петнадесет минути по-късно те бяха готови да потеглят за Ню Йорк. Багажът на Маги вече беше натоварен в паркираното на алеята комби. Къщата бе заключена. Тя остана известно време загледана в нея, припомняйки си онази вечер, само от преди две седмици, когато бе пристигнала.

— Ще е хубаво да идваме тук за ваканциите и през почивните дни, нали? — рече тя.

Нийл я прегърна.

— Сигурна ли си, че няма да е свързано с твърде много лоши спомени?

— Сигурна съм. — Вдиша дълбоко. — Не и ако си наоколо, за да ме изровиш, когато имам нужда от помощ.

Засмя се.

— Не прави толкова стресната физиономия. Черният хумор ми е помагал в някои много тежки моменти.

— Отсега нататък това ще ми е работата — отвърна Нийл, като й отвори вратата. — Сега запомни, не карай твърде бързо — предупреди я той. — Ще бъда плътно след теб.

— Говориш като баща ми — каза Маги. И бързо добави: — Но аз нямам нищо против това.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5849

__Издание:__

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6