— То доизясни всичко — съгласи се Нийл. — После вече бях сигурен, че Лаям Пейн е замесен. Ако не го бях проследил, щеше да е твърде късно.
С Маги седяха един до друг в апартамента на мисис Бейнбридж. Той сложи ръка върху нейната — не искаше да я изпуска нито за миг, като все още преживяваше кошмара на търсенето й.
— Тук хората успокоиха ли се? — попита Маги.
— О, струва ми се, че да. По-жилави сме, отколкото си мислиш. Разбрах, че от „Престиж“ са решили да купят резиденцията.
— Лаям Пейн ще има нужда от повечето от парите, заради които е убивал, за да плати на адвокатите си — забеляза разпалено Нийл. — Любовницата му също, макар че тя ще свърши с обществен защитник. Обективно погледнато не вярвам да се отърват и да не бъдат съдени за множество убийства. Разбрах, че Одил е признала за умишленото разменяне на лекарства по заповед на Лаям.
Маги си помисли за Нюела и за Грета Шипли, както и за жените, които не беше познавала и чийто живот Лаям и Одил бяха прекъснали преждевременно. Поне им попречих да убият отново, успокои се тя.
— Не бива и да им се размине — отсече мисис Бейнбридж. — Джанис Нортън и племенникът й Дъглас замесени ли са в тези убийства?
— Не — отвърна Нийл. — Шефът на полицията Брауър ни каза, че според него Хенсън и мисис Нортън са участвали само в плана на Лаям да обира подалите молби за резиденцията. Дори Одил не е знаела за това. А Джанис Нортън е нямала представа, че племенникът й работи за Лаям Пейн. Те ще бъдат съдени за измама, но не за убийство.
— По думите на Брауър Одил не може да си затвори устата, като се опитва да си извоюва някакво снизхождение — вметна мрачно Маги. — С Лаям са завързали връзка, докато е работила в бившата му брокерска фирма, точно когато е купувал тази къща. Тя разправила на Лаям за случилото се с д-р Лейн в предишния старчески дом и когато Лаям й изложил плана си, с готовност се съгласила. Тъй като д-р Лейн не е добър лекар, той бил идеалният човек за ръководител на резиденцията. Зелда Марки пък е твърде самотен човек. Одил се сприятелила с нея и така се подсигурила да не могат да я свържат със смъртните случаи.
— Вечно си бъбреше със сестра Марки — отвърна Летиция Бейнбридж, кимайки.
— И е измъквала информация. Одил е напуснала сестринското училище, но не защото не е успявала да си взима изпитите. Знаела е точно какви лекарства да комбинира, за да предизвика сърдечна недостатъчност. Очевидно няколко от набелязаните от Лаям жени са се отървали само благодарение на загрижеността на сестра Марки. Одил твърди, че е молила Лаям да не я кара да пипа лекарствата на мисис Райнлендър, но той бил прекалено алчен. По това време Нюела била взела решение да се премести в резиденцията при положение, че може да получи двустаен апартамент.
— Смъртта на Кони Райнлендър ли е предизвикала съмненията на Нюела? — попита тъжно мисис Бейнбридж.
— Да, а после, след като намерила звънчето на гроба й, явно се е уверила, че в резиденцията става нещо ужасно. Сигурно е задала някои твърде недвусмислени въпроси на сестра Марки, която пък невинно ги е споделила с Одил.
— А Одил е предупредила Лаям — каза Маги. О, Финюела, помисли си тя.
Мисис Бейнбридж стисна устни.
— Парите са били богът на скуайър Мур. Спомням си, баща ми разправяше как Мур безочливо се хвалел, че било по-лесно да ги измъкнеш от някого с измама, отколкото да ги спечелиш честно. Очевидно Лаям Пейн е замесен от същото тесто.
— Сигурно е така — съгласи се Нийл. — Лаям беше прекрасен брокер за клиентите, които не мамеше. За щастие и мисис Гебарт, и мисис Арлингтън ще могат да си получат обратно парите, които са му поверили от личните му авоари.
— И още нещо — рече Маги. — Одил е взела скицата, която Нюела и мисис Шипли бяха направили. Една от прислужниците я видяла и се пошегувала. Одил знаела, че тази скица можела да накара някои хора да се позамислят.
— Радвам се, че д-р Лейн не е бил замесен във всичко това. — Летиция Бейнбридж въздъхна. — О, забравих да ви кажа. Новият ни директор пристигна вчера. Изглежда много мил и е с прекрасни препоръки. Не притежава чара на д-р Лейн, но не можем да имаме всичко, нали? Жена му също е приятна промяна в сравнение с Одил, макар смехът й да е доста невъздържан.
Беше време да си тръгват. Щяха да карат един след друг до Ню Йорк.
— Ще се отбием да ви видим, когато дойдем пак през ноември — обеща Маги, докато се навеждаше да целуне Летиция Бейнбридж по бузата.
— Ще ви чакам с нетърпение — отвърна оживено мисис Бейнбридж и въздъхна. — Ти си толкова хубава, Маги, и толкова мила и умна. Ти си всичко, което една баба би могла да желае за внука си. — Погледна към Нийл. — Добре се грижи за нея.
Читать дальше