Мери Кларк: Лунната светлина ти отива

— Не, нямаме, професор Бейтмън — отвърна Брауър, — но имаме новини за други произведения на изкуството, които струва ни се, са ваша собственост.

— Това е нелепо. Нищо друго, освен катафалката не липсва — отвърна той. — Проверих. Интересува ме ковчегът. Нямате представа какви планове имах за него. Изложбата на открито, за която ви споменах. Ковчегът щеше да бъде част от най-важната експозиция там. Дори съм поръчал изкуствени коне с черни пера, а ми изработват и копие на каретите, които викторианците са използвали при погребенията. Ще бъде зашеметяваща гледка.

— Ърл, успокой се — намеси се внимателно Лаям Пейн. Обърна се към Брауър. — Шефе, има ли нещо ново относно Маги Холоуей?

— Не, за съжаление няма — каза му Брауър.

— Помислихте ли върху предположението ми, че Маги може просто да е искала да избяга от ужасните емоции на изминалите седмица и половина?

Нийл погледна презрително Лаям.

— Вие изобщо не познавате Маги — промърмори той. — Тя не се опитва да избяга от проблемите. Тя тръгва към тях с главата напред.

Брауър пренебрегна и двамата мъже и заговори на Бейтмън.

— Професоре, засега само се опитваме да изясним някои факти. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Разбирате ли ме?

— Защо да не отговарям на въпросите ви? Нямам какво да крия.

— Добре. Доколкото знам, всички звънчета, които сте поръчали за лекцията си за погребенията през викторианската епоха, са прибрани в склада. Така ли е?

Гневът ясно пролича в изражението на Ърл Бейтмън.

— Няма да позволя отново да ме връщате към онзи инцидент в „Латъм Майнър“ — отвърна остро той. — Казах ви го.

— Разбрах. Но ще отговорите ли на въпроса ми, ако обичате?

— Да. Прибрах звънчетата в склада. Да.

Брауър кимна на Хагърти и той отвори кутията за обувки.

— Професоре, мистър Стивънс намери тези звънчета в дома на Маги Холоуей. Приличат ли на онези, които вие притежавате?

Бейтмън пребледня. Вдигна едно от звънчетата и го оглежда една минута.

— Тази жена е крадла! — избухна той. — Сигурно снощи се е върнала тук и ги е задигнала.

Скочи, затича по коридора и нагоре по стълбите, а останалите го последваха. На третия етаж отвори със замах вратата на склада и бързо отиде до един рафт на дясната стена. Протегна се нагоре, хвана една кутия, затисната между две други, и я измъкна.

— Твърде е лека. Вече ми е ясно — измърмори той, — че някои от тях липсват. — Зарови из предпазните обвивки, докато не си изясни съдържанието на кашона.

Обърна се към застаналите зад него петима мъже с почервеняло лице и блеснали очи.

— Тук са само пет от тях — проплака той. — Седем липсват! Онази жена трябва да ги е откраднала. Нищо чудно, че вчера непрекъснато ме подпитваше за тях.

Нийл поклати слисано глава. Този човек е луд, заключи наум той. Наистина вярва в онова, което казва.

— Професор Бейтмън, трябва да ви помоля да дойдете с мен в полицейското управление — рече Брауър официално. — Длъжен съм да ви информирам, че сте заподозрян за изчезването на Маги Холоуей. Имате право да не говорите…

— Няма какво да ми четете правата — извика Ърл Бейтмън. — Маги Холоуей се е промъкнала тук, откраднала ми е звънчетата, — а може би дори и ковчега — и вие обвинявате мен! Смехотворно! Мисля, че трябва да търсите човека, който й е помогнал. Не може да го е направила сама.

Нийл сграбчи Бейтмън за реверите.

— Млъкни — изкрещя той. — Знаеш дяволски добре, че Маги никога не е взимала тези неща. Където и да е намерила двете звънчета, те са били от огромно значение за нея. И ми отговори на следното: едни хлапета са видели катафалка, придружена от комбито на Маги да потеглят оттук около десет часа снощи. Кое от двете караше ти?

— Замълчи, Нийл — заповяда му Брауър.

Нийл видя изписалия се по лицето на шефа на полицията гняв и в същия момент Робърт Стивънс го дръпна настрани от Ърл Бейтмън.

Не ми пука, помисли си той. Не е време да се превземам с тоя лъжец.

— Искаш да кажеш моята катафалка? — попита Бейтмън. — Това е невъзможно. Тя е в гаража.

Още по-бързо, отколкото бе изкачил стълбите, Бейтмън се втурна надолу по тях и полетя право към гаража. Дръпна рязко вратата и влезе вътре, следван по петите от останалите мъже.

— Някой наистина я е използвал — възкликна той, надничайки през прозореца й. — Погледнете я. По килима има кал!

Нийл искаше да удуши мъжа, да го бие, докато не каже истината. Как бе принудил Маги да следва катафалката му? Или може би някой друг е карал колата й?