Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

— Възнамерявам да присъствам, когато ще го притиснете — рече Нийл.

— Изпратил съм една патрулна кола да наблюдава музея от паркинга на погребалния дом. Ако Бейтмън излезе оттам, ще го последват.

— Тръгваме — отсече Нийл и добави: — Чакайте малко, шефе, знам, че разпитвахте тийнейджъри. Научихте ли нещо от тях?

Долови колебание в гласа на Брауър, преди той да отговори.

— Нещо, на което не съм сигурен, че вярвам. Ще говорим за това, когато се видим.

— Искам да го чуя сега — възрази рязко Нийл.

— Тогава ви моля да разберете, че не вярваме особено на тази история. Едно от момчетата призна, че снощи са били близо до музея или по-точно — срещу него, от другата страна на улицата. Момчето твърди, че около десет часа видели две коли — катафалка, следвана от комби — да напускат паркинга на музея.

— Какво комби? — попита нетърпеливо Нийл.

— Момчето не е сигурно за марката, но се кълне, че било черно.

87

— Успокой се, Ърл — настоя Лаям Пейн за десети път в продължение на един час.

— Не, няма да се успокоя. Знам колко много това семейство се е подигравало с Бейтмънови и особено с мен.

— Никой не се е подигравал с теб, Ърл — рече успокоително Лаям.

Седяха в офиса на музея. Беше почти пет часът и старомодният полилей глобус хвърляше слаба светлина из стаята.

— Виж — добави Лаям, — имаш нужда от питие.

— Искаш да кажеш, че ти имаш нужда от питие.

Без да отговори, Лаям стана, отиде до шкафа над мивката, извади бутилка уиски и две чаши, после взе съда с лед и лимон от хладилника.

— Двойно уиски с лед и малко лимон — ще бъде готово след минутка и за двама ни — промърмори той.

Ърл омекна и го изчака да сложи чашата пред него, после каза:

— Радвам се, че се отби, Лаям.

— Когато се обади, разбрах колко си разстроен. Разбира се, аз пък съм повече от разстроен заради изчезването на Маги. — Направи пауза. — Ърл, през последната година се срещах с нея от време на време. Нали знаеш, обаждах се и излизахме да вечеряме, когато бях в Ню Йорк. Но онази вечер в „Дъ фор Сийзънс“, след като осъзнах, че си е тръгнала, без да ми каже и думичка, нещо се случи.

— Случи се това, че я пренебрегваше, за да се здрависваш с кого ли не на партито.

— Не, случи се това, че си дадох сметка какво говедо съм бил и ако ми кажеше да вървя по дяволите, бих залазил натам, само за да й угодя. Но освен, че ме накара да осъзная колко важна бе станала Маги за мен, онази нощ ми дава и надеждата, че тя е добре.

— Какво би трябвало да означава това?

— Просто, че след като се разстрои, тя си тръгна, без да ми каже дума. А Бог е свидетел, че има достатъчно причини Маги да бъде разстроена, откакто пристигна в Нюпорт. Може би е имала нужда да се махне.

— Изглежда забравяш, че колата й бе намерена изоставена.

— Вероятно е заминала със самолет или влак, като е оставила колата си паркирана някъде и някой я е откраднал. Може би хлапета, които са решили да се позабавляват.

— Само не ми приказвай за хлапета — сряза го Ърл. — Моята теория е, че също такива непълнолетни хулигани са извършили и кражбата тук снощи.

Рязкото издрънчаване на звънеца стресна и двамата. Ърл Бейтмън отговори на мълчаливия въпрос на братовчед си:

— Не очаквам никого — заяви той, но после се усмихна лъчезарно. — А може би полицаите идват да ми съобщят, че са открили ковчега.

Нийл и баща му се срещнаха с шефа на полицията Брауър на паркинга на погребалния музей и той предупреди Нийл да сдържа езика си и да остави задаването на въпроси на полицията. Звънчетата от къщата на Маги бяха сложени в кутия от обувки, която детектив Хагърти сега носеше нехайно под мишница.

Когато Ърл ги отведе в офиса на музея, Нийл с изненада забеляза седналия там Лаям Пейн. Внезапно се почувства неудобно в присъствието на съперника си и го поздрави възможно най-сдържано, като все пак донякъде се успокои от факта, че нито Ърл, нито Лаям знаеха за връзката му с Маги. С баща му бяха представени просто като двама нейни загрижени приятели от Ню Йорк.

Бейтмън и Пейн отидоха да донесат за мъжете столове, които взеха от експозицията в първата стая. Раздразнението ясно личеше по лицето на Бейтмън, когато се върнаха. Сопна се на братовчед си:

— Лаям, обувките ти са кални, а онзи килим е много скъп. Сега ще ми се наложи да мина с прахосмукачка цялата стая, преди да си тръгна.

После внезапно смени темата и се обърна към детективите:

— Имате ли някакви новини за ковчега? — попита той.