Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

И двамата мъже останаха стреснати, когато влязоха в кабинета на д-р Лейн. Мъжът зад бюрото бе толкова променен, че сякаш виждаха и разговаряха с друг човек. Учтивият, усмихнат, любезен директор, с когото се бяха срещнали миналата седмица, беше изчезнал.

Лейн изглеждаше болен и съсипан. Кожата му бе пепелява, очите — хлътнали. Покани ги апатично да седнат и после промърмори:

— Разбрах, че имате въпроси. Ще се радвам да ви отговоря. При все това клиентите ви ще бъдат посрещнати от нов директор, когато дойдат през уикенда.

Уволнили са го, помисли си Нийл. Защо? — зачуди се той. Реши да говори направо.

— Вижте, явно не знам какво става тук и не ви карам да обяснявате причините за оттеглянето си. — Направи пауза. — Но съм наясно, че счетоводителката ви е издавала поверителна финансова информация. Това беше една от тревогите ми.

— Да, току-що ни беше обърнато внимание върху този факт. Абсолютно съм сигурен, че това няма да се повтори — отвърна Лейн.

— Мога да ви съчувствам — продължи Нийл. — В инвестиционния бизнес ние, за съжаление, като че ли вечно се изправяме пред проблема за изтичане на информация. — Знаеше, че баща му го гледа с любопитство, но той трябваше да се опита да научи дали това бе причината за уволнението на Лейн. Тайно се съмняваше и подозираше, че отстраняването му е свързано с внезапната смърт на някои от гостите на дома.

— Наясно съм с този проблем — отвърна той. — Жена ми работеше в една брокерска фирма в Бостън — „Рендолф енд Маршал“ — преди да заема този пост. Изглежда безчестните хора виреят навсякъде. Е, добре, нека се опитам да отговоря на въпросите ви. „Латъм Майнър“ е прекрасна резиденция и мога да ви уверя, че гостите ни са много щастливи тук.

Когато петнадесет минути по-късно си тръгнаха, Робърт Стивънс рече:

— Нийл, този човек е изплашен до смърт.

— Знам. И не е само заради уволнението му. — Губя време, помисли си той. Беше споменал името на Маги и единственият отклик на Лейн бе любезно да изрази загрижеността си за благополучието й.

— Татко, може би трябва да се откажем да продължим да се срещаме с когото и да било тук — каза той, когато стигнаха във фоайето. — Смятам да вляза в къщата на Маги с взлом и да я претърся. Може би там ще намерим нещо, което да ни даде някаква идея къде е отишла снощи.

Сара Къшинг обаче ги чакаше.

— Обадих се в стаята на майка. Тя много иска да се срещне с вас. Нийл бе готов да възрази, но забеляза предупредителния поглед на баща си. Робърт Стивънс се намеси:

— Нийл, защо не се качиш за няколко минути? Аз ще проведа някой и друг разговор от колата. Канех се да ти спомена, че запазих един ключ от новата брава на Маги — в случай, че някога забрави своя. Тя го знае. Ще се обадя на майка ти и ще я помоля да ни чака там с него. Ще звънна и на детектив Хагърти.

На майка му щеше да й бъде необходим половин час, за да стигне до къщата на Маги, изчисли Нийл. После кимна.

— С удоволствие ще се запозная с майка ви, мисис Къшинг.

Докато се качваше към стаята на Летиция Бейнбридж, той реши да я разпита за лекцията, изнесена от Ърл Бейтмън в „Латъм Майнър“ — онази, заради която го бяха изхвърлили. Бейтмън е последният човек, който признава, че се е видял с Маги вчера, каза си той. По-късно тя е разговаряла с детектив Хагърти, но никой не е съобщил, че я е виждал след това.

Някой беше ли се сетил за този факт? — запита се Нийл. Дали някой беше проверил достоверността на разказа на Ърл Бейтмън, че е заминал право за Провидънс, след като вчера следобед е излязъл от музея?

— Ето го апартаментът на майка — каза Сара Къшинг. Почука, изчака поканата да влезе, после отвори вратата.

Вече напълно облечена, Летиция Бейнбридж седеше в едно кресло. Направи знак на Нийл да влезе и посочи най-близкия до нея стол.

— Според онова, което ми спомена Сара, вие сте момчето на Маги. Сигурно ужасно се тревожите. С всички ни е така. Как мога да ви помогна?

След като бе преценил, че Сара Къшинг вероятно бе на около седемдесет години, Нийл осъзна, че тази жена с умен поглед и ясен глас трябва да беше на деветдесет или дори на повече. Имаше вид на човек, на когото нищо не му убягва. Дано науча от нея нещо, което да ми помогне, замоли се той.

— Мисис Бейнбридж, надявам се, че няма да ви разстроя, ако бъда напълно искрен с вас. По причини, които още не са ми ясни, Маги бе започнала да изпитва подозрения относно смъртните случаи в резиденцията напоследък. Знаем, че дори вчера сутринта е разглеждала некролозите на шест различни жени, пет от които са живели тук и са починали неотдавна. Тези пет жени са починали в съня си, сами, и нито една от тях няма близки роднини.