Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

— Абсолютно нищо — отвърна рязко тя.

— Била е в апартамента на мисис Шипли. Изглежда е изчезнала след смъртта й.

— Това е напълно невъзможно. Стаята или апартаментът се заключват веднага. Всички го знаят.

— Ъ-хъ. — Тонът на Брауър стана поверителен. — Сестра Марки, само между нас, какво мислите за д-р Лейн?

Тя го погледна рязко и мина известно време, преди да отговори.

— Стигнала съм до момента, в който дори с цената да засегна някого, когото много обичам, ще рискувам да загубя отново работата си, като говоря открито. Не бих позволила на д-р Лейн да лекува дори котката ми. Вероятно той е най-глупавият лекар, когото съм срещала, а повярвайте ми, аз съм работила с доста лекари.

Изправи се.

— Имала съм също така честта да работя с превъзходни лекари. Затова не мога да разбера как хората от „Престиж“ са избрали д-р Лейн за ръководител на резиденцията. И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че това е причината толкова често да наглеждам гостите, за които се безпокоя. Не мисля, че е в състояние да им осигури грижите, от които се нуждаят. Знам, че понякога това може да не им е приятно, но го правя само за тяхно собствено добро.

82

Нийл и Робърт Стивънс подкараха право към полицейското управление в Нюпорт.

— Чудесно е, че си издействал това нареждане за запор вчера — каза Робърт на сина си. — Този тип беше готов да офейка. Поне така, както стана и след като банковата му сметка е блокирана, има надежда да получим обратно парите на Кора или поне част от тях.

— Но той не знае какво се е случило с Маги — отвърна горчиво Нийл.

— Да, изглежда не знае. Не е възможно да бъдеш шафер на сватба в пет часа привечер в Ню Йорк, да посочиш имената на десетки хора, които биха могли да потвърдят, че си останал до края на тържеството, и да се намираш тук по същото време.

— Успя да каже много повече за алибито си, отколкото за борсовите си сделки — забеляза Нийл. — Татко, по нищо не личи от офиса на този тип, че се занимава с ценни книжа. Видя ли поне едно финансово извлечение, един проспект или нещо от онова, с което е пълен моят офис?

— Не, не видях.

— Повярвай ми, всъщност той не работи в тази дупка. Транзакциите се извършват от друго място — такова, което се занимава със същите мошеничества. — Нийл направи пауза и погледна мрачно през прозореца на колата. — Господи, времето е отвратително.

Толкова е студено и вали като из ведро. Къде е Маги? — помисли си той. Дали не е някъде навън? Изплашена ли е?

Мъртва ли е?

Нийл отново отхвърли тази мисъл. Не можеше да е мъртва. Като че ли чуваше отправения й към него вик за помощ.

Пристигнаха в полицейското управление, където им съобщиха, че шефът е навън, но детектив Хагърти ще ги приеме.

— Няма нищо успокоително за казване — отвърна той откровено на нетърпеливите им въпроси за Маги. — Никой не си спомня да е виждал това волво комби в града снощи. Свързахме се със съседите на мис Холоуей тук. Когато в седем часа минали покрай къщата й, отивайки на вечеря, колата й била на алеята. Нямало я, когато се върнали в девет и половина, следователно трябва да предположим, че е излязла някъде в интервала от тези два часа и половина.

— Само това ли можете да ни съобщите? — попита Нийл с невярващ глас. — Господи, трябва да има нещо повече от това.

— И аз бих искал същото. Знаем, че е отишла в този погребален музей в понеделник следобед. Разговаряхме с нея, преди да излезе и след като се върна.

— Погребален музей? Това не е в стила на Маги. Какво е правила там?

— По думите на професор Бейтмън, му помагала да подбере нагледни материали за някаква телевизионна серия, която подготвял — отговори Хагърти.

— Казахте „по думите на професор Бейтмън“ — забеляза остро Робърт Стивънс.

— Така ли? Е, всъщност нямаме причини да не вярваме на професора. Може да е малко ексцентричен, но е израснал тук, хората го познават и досието му е съвсем чисто. — Поколеба се. — Ще бъда напълно искрен с вас. Мис Холоуей ни довери, че нещо в него я тревожи. И след като проверихме, се оказа, че макар никога да не е имал неприятности с полицията, той е отговорен за един инцидент сред обитателите на дома за възрастни хора „Латъм Майнър“. Изглежда накрая са го изхвърлили навън.

Отново „Латъм Майнър“! — помисли си Нийл.

— Бейтмън също така ни каза, че Маги знаела къде крие ключа за музея и я поканил да отиде отново с фотоапарата си, когато пожелае.

— Мислите ли, че наистина е отишла там снощи? Сама? — попита невярващо Нийл.