Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

— Нека ви зададем няколко въпроса, преди да започнете да търсите снимката — подхвърли Брауър.

— Да, добре. — Бейтмън издърпа стола от бюрото и седна.

Хагърти извади бележника си.

— Липсва ли нещо друго, професор Бейтмън? — попита Брауър.

— Не. Като че ли нищо друго не е пипано. Слава Богу, че не са вандалствали. Трябва да знаете, че може да е извършено и от сам човек, защото катафалката също липсва, а не е било трудно да се изнесе ковчегът, тъй като е на колелца.

— Къде се намираше ковчегът?

— На втория етаж, но имам асансьор за пренасянето на тежки предмети нагоре и надолу. — Телефонът иззвъня. — О, извинете ме. Вероятно е братовчед ми Лаям. Беше на съвещание, когато се обадих да му съобщя за случилото се. Сметнах, че ще се заинтересува.

Бейтмън вдигна слушалката.

— Ало — рече той и се заслуша известно време, като кимна, за да покаже, че беше обаждането, което очакваше.

Брауър и Хагърти наддаваха ухо към откъслечния разговор, докато Бейтмън информираше братовчед си за кражбата.

— Много ценна антика — разправяше той развълнувано. — Викториански ковчег. Платих десет хиляди долара за него и смятам, че го взех на сметка. Имаше оригинална вентилационна тръба и беше…

Внезапно спря, явно прекъснат от братовчед си. После извика потресен:

— Как така Маги Холоуей е изчезнала? Това е невъзможно!

Когато затвори, изглеждаше зашеметен.

— Това е ужасно. Как е могло нещо да се случи на Маги? О, знаех си аз, знаех, че не беше в безопасност! Те са много близки, нали разбирате. Обади се от телефона в колата си. Каза, че току-що чул за Маги по новините и е тръгнал от Бостън за насам. — После Бейтмън се намръщи. — Знаехте ли, че Маги е изчезнала? — попита той обвинително Брауър.

— Да — отвърна кратко Брауър. — Знаем също и че е била тук с вас вчера следобед.

— Ами да. Занесох й снимка на Нюела Мур, направена на едно неотдавнашно семейно събиране и тя много се зарадва. Тъй като е опитен фотограф, я помолих да ми помогне да подбера нагледни материали за телевизионната серия върху погребалните обичаи, която готвя. Затова дойде да види експозициите — обясни им сериозно.

— Разгледа почти всичко — продължи той. — Останах разочарован, че не взе фотоапарата си, така че когато си тръгна, й предложих да дойде някои път отново сама. Показах й къде крия ключа.

— Това е било вчера следобед — забеляза Брауър. — Да не би да е дошла тук снощи?

— Не вярвам. Защо ще идва по тъмно? Повечето жени не биха го направили. — Изглеждаше разстроен. — Надявам се нищо лошо да не се е случило на Маги. Тя е симпатична жена и много привлекателна. Всъщност, доста ми харесваше.

Поклати глава и добави:

— Не, според мен можем да бъдем сигурни, че не тя е откраднала ковчега. Ами да, докато я развеждах из музея вчера, тя дори не пожела да надникне в стаята с ковчезите.

Дали това би трябвало да се възприеме като шега? — зачуди се Хагърти. Този човек като че ли си беше подготвил предварително обяснението, забеляза той. Десет към едно, че вече беше чул за изчезването на Маги Холоуей.

Бейтмън стана.

— Ще ида да потърся снимката.

— Не още — спря го Брауър. — Първо бих искал да поговорим за малкия ви проблем по време на една лекция в „Латъм Майнър“. Чух нещо за викториански гробищни звънчета и за това, че са ви помолили да напуснете.

Бейтмън сърдито удари с юмрук по бюрото.

— Не желая да говоря за това! Какво ви става на всички? Вчера пак ми се наложи да разказвам за същото нещо на Маги Холоуей. Тези звънчета са заключени в склада ми и там ще си останат. Няма да говоря за това. Ясно ли е? — Лицето му беше пребледняло от гняв.

79

Времето рязко бе захладняло. Сутрешното слънце бе отстъпило място на облаците и към единадесет небето бе мрачно и сиво.

Нийл и баща му седяха на двата корави дървени стола, които заедно с бюрото и стола на секретарката представляваха оскъдната мебелировка в приемната на Дъглас Хенсън.

Единствената служителка тук бе неразговорчива млада жена на около двадесет години, която вяло ги осведоми, че мистър Хенсън не е идвал в офиса от четвъртък следобед и знаела само това, което й съобщил по телефона: щял да дойде към десет часа днес.

Водещата към вътрешния кабинет врата беше отворена и се виждаше, че той бе също толкова оскъдно мебелиран, колкото и приемната. Бюро, стол, картотечни шкафове и малък компютър представляваха единствените вещи, както изглеждаше.

— Не прилича много на процъфтяваща брокерска фирма — отбеляза Робърт Стивънс. — Всъщност, бих казал, че повече напомня на мошеническо гнездо, нагласено така, че да можеш бързо да излетиш, ако някой надуе свирката.