Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Интеркомът иззвъня и Брауър вдигна слушалката.

— Свържи ме — промърмори след миг.

Нийл стисна лице в шепите си. Дано не са открили тялото на Маги, замоли се мълчаливо.

Брауър разговаря само минута. След като затвори, каза:

— Мисля, че в известен смисъл получихме добри новини. Снощи Малкълм Нортън е вечерял в „Дъ Лог Кебин“, малък ресторант близо до мястото, където живее Барбара Хофман. Очевидно двамата често са го посещавали. Собственикът твърди, че Нортън е останал там до късно след единадесет, така че трябва да се е прибрал право вкъщи.

Което означава, помисли си Нийл, че той почти със сигурност няма нищо общо с изчезването на Маги.

— Какво ще правите сега? — попита Робърт Стивънс.

— Ще разпитам хората, към които мис Холоуей ни насочи — отвърна Брауър. — Ърл Бейтмън и сестра Зелда Марки.

Интеркомът му отново иззвъня. След като слуша известно време, без да продума нищо, Брауър затвори телефона и стана.

— Не знам какво е намислил Бейтмън, но той току-що се обади да ни уведоми, че снощи от музея му е бил откраднат един ковчег.

76

Д-р Уилям Лейн си даде сметка, че почти нямаше какво да каже на жена си този вторник сутринта. Леденото й мълчание показваше, че дори тя можеше да побеснее.

Само да не се беше върнала снощи у дома, само да не го беше заварила така, помисли си той. Не беше пил от векове, от инцидента на последното място, където беше работил. Лейн знаеше, че дължи тази длъжност на Одил. Тя се беше срещнала със собствениците на „Престиж Резидънс Корпорейшън“ на един коктейл и му беше издействала поста на директор в „Латъм“ — по това време още правеха ремонта там.

„Латъм Майнър“ щеше да е една от резиденциите на „Престиж“, взети под аренда, за разлика от онези, които не само изцяло ръководеха, но бяха и тяхна собственост. Те бяха се съгласили да се срещнат с него, а после бяха предложили документите му на арендатора. Забележителното бе, че получи поста.

И всичко това благодарение на Одил, както тя непрекъснато му напомняше, помисли си той горчиво.

Знаеше, че снощната проява на слабост бе знак, че напрежението започваше да му се отразява. Заповедите да прави така, че апартаментите да са пълни; да се продават отново не по-късно от месец, след като са били освободени. Вечната, подразбираща се заплаха да го разкарат, ако не се подчинява. Да го разкарат, помисли си той. И къде ще отиде?

След последния инцидент Одил го беше предупредила, че ако още веднъж го види да пие, ще го напусне.

Колкото и да го привличаше подобна перспектива, не можеше да позволи това да се случи. Истината беше, че имаше нужда от нея.

Защо снощи не беше останала в Бостън? — помисли си той.

Защото е заподозряла, че го е обхванала паника, заключи.

Права беше, разбира се. Намираше се в ужас от момента, в който научи, че Маги Холоуей търси скицата, на която е нарисувано как сестра Марки подслушва.

Трябваше да намери начин да се отърве от тази жена много отдавна, но я бяха изпратили от „Престиж“ и в повечето отношения тя беше добра медицинска сестра. Естествено, много от гостите я ценяха. Всъщност, понякога той се чудеше дали тя не беше прекалено добра медицинска сестра. За някои неща като че ли знаеше повече от него.

Е, независимо какво щеше да стане между тях с Одил, д-р Лейн знаеше, че трябва да отиде в резиденцията и да направи сутрешната си обиколка.

Завари жена си да пие кафе в кухнята. Противно на навиците си, тази сутрин не си беше направила труда да сложи поне малко грим. Имаше измъчен и уморен вид.

— Зелда Марки току-що се обади — посрещна го тя с гневни искрици в погледа. — От полицията са я помолили да бъде на разположение за разпит. Не знае защо.

— За разпит? — Лейн усети напрежение да обхваща тялото му, като стягаше всеки мускул. Всичко свърши, помисли си той.

— Също така ми каза, че Сара Къшинг е дала строго нареждане нито тя, нито ти да влизате в стаята на майка й. Изглежда мисис Бейнбридж не е добре и Сара Къшинг прави необходимото за незабавното й преместване в болницата.

Одил го погледна обвинително.

— Струва ми се, че снощи бързаше да се прибереш, за да навестиш мисис Бейнбридж. Не че щяха да ти позволят да припариш до нея, но чух, че не си се мярнал в резиденцията чак до единадесет часа. Какво си правил дотогава?

77

Нийл и Робърт Стивънс отидоха с колата до отдалеченото шосе, където все още беше паркирано комбито на Маги. Сега то беше оградено с полицейски ленти, а когато слязоха от колата си, чуха лая на полицейските кучета в близката гора.