И двамата не бяха проговорили от излизането си от полицейското управление. Нийл използва времето, за да обмисли всичко, което беше научил до този момент. А то беше твърде малко, даде си сметка той, и колкото повече продължаваше неведението му, толкова по-отчаян се чувстваше.
Съзнаваше, че присъствието и проявеното от баща му разбиране бяха от жизненоважно значение за него. Нещо, което не дадох на Маги, каза си с горчивина.
През гъстите дървета и обилната растителност различаваше фигурите на поне дузина мъже. Полицаи или доброволци? — зачуди се той. Знаеше, че засега не бяха открили нищо, така че претърсването бе обхванало по-широк район. Отчаяно си даде сметка, че те очакваха да открият трупа на Маги.
Мушна ръце в джобовете си и сведе глава. Накрая наруши мълчанието.
— Не може да е мъртва — промърмори той. — Бих го почувствал, ако беше така.
— Нийл, да вървим — отвърна тихо баща му. — Дори не знам защо дойдохме тук. Като стоим, с нищо не помагаме на Маги.
— Какво предлагаш да правим? — попита Нийл и в гласа му прозвучаха гняв и отчаяние.
— Според думите на шефа на полицията Брауър, полицаите още не са разговаряли с онзи тип Хенсън, но са разбрали, че трябва да се появи в офиса си в Провидънс към обед. В момента гледат на него като на дребна риба. Ще предадат дадената в писмото на Нортън информация за измамите на областния прокурор. Няма да е зле обаче ние да бъдем в офиса му, когато пристигне там.
— Татко, не можеш да очакваш от мен в момента да се тревожа за някакви си борсови сделки — отвърна сърдито Нийл.
— Не, в момента аз също не се интересувам от това. Но ти даде ход на продажбата на акции за петдесет хиляди, които Кора Гебарт не притежава. Несъмнено имаш правото да отидеш в офиса на Хенсън и да потърсиш отговора на някои въпроси — настоя Робърт Стивънс.
Вгледа се в лицето на сина си.
— Не разбираш ли какво имам предвид? Нещо в Хенсън доста е разтревожило Маги. Не вярвам да е само съвпадение, че той е направил предложението за купуване на къщата й. Можеш да го притиснеш заради акциите. Но истинската причина за желанието ми да се видим с него веднага е да се опитаме да разберем дали не знае нещо за изчезването на Маги.
Когато Нийл продължи да клати глава, Робърт Стивънс посочи към гората.
— Ако вярваш, че трупът на Маги лежи някъде там, тогава присъедини се към търсещите. Аз пък се надявам — вярвам, — че все още е жива и ако е така, обзалагам се, че похитителят й не я е оставил в близост до колата. — Обърна се да си върви. — Намери някого да те върне на стоп. Аз отивам в Провидънс да се видя с Хенсън.
Качи се в колата и тресна вратата. Докато завърташе стартера, Нийл скочи на мястото до него.
— Прав си — призна той. — Не знам къде ще я открием, но няма да е тук.
78
В единадесет и половина Ърл Бейтмън чакаше шефа на полицията Брауър и детектив Хагърти на верандата на музея си.
— Ковчегът беше тук вчера следобед — заобяснява разгорещено Бейтмън. — Знам, защото правихме обиколка из музея и си спомням, че го показах. Не мога да повярвам, че някой би имал наглостта да оскверни такава важна колекция просто на шега. Всеки предмет в музея ми е купен след обстойно проучване.
Наближава Хелоуин* — продължи той, като нервно удари десния си юмрук в лявата длан. — Сигурен съм, че някакви дечурлига са ми погодили този номер. И мога да ви кажа веднага, че ако наистина е така, ще заведа дело. Никакви извинения с „детински лудории“, разбирате ли ме?
[* Навечерието на празника Вси светии. — Б.пр.]
— Професор Бейтмън, защо не влезем вътре да поговорим за това? — предложи Брауър.
— Разбира се. Всъщност в офиса ми може би има снимка на ковчега. Той е доста интересна вещ и възнамерявах да го използвам като основа за една нова експозиция, когато разширя музея. Заповядайте насам.
Двамата полицаи го последваха през фоайето, покрай облечената в черно фигура, към онова, което очевидно някога е било кухнята. Мивка, хладилник и печка все още бяха подредени покрай стената в дъното. Под задните прозорци бяха поставени картотечни шкафове. Огромно старинно бюро бе сложено в средата на стаята, а повърхността му бе покрита с хелио копия и чертежи.
— Разработвам план за изложба на открито — каза им Бейтмън. — Имам един имот наблизо, който ще свърши прекрасна работа. Моля, седнете. Ще се опитам да намеря снимката.
Ужасно е превъзбуден, помисли си Хагърти. Чудя се дали е бил в такова състояние и когато са го изхвърлили от „Латъм Майнър“? Може би не е безобидният чудак, за който го смятах.
Читать дальше