Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

— Не смятам. Не, истината е, че снощи в музея е имало кражба — ако щете вярвайте, но липсва един ковчег. По този повод разпитваме тийнейджърите от квартала, които и преди са ни създавали неприятности. Предполагаме, че те са виновниците. Смятаме също така, че може да ни дадат някаква информация за мис Холоуей. Ако е отишла в музея и те са видели колата й паркирана там, вероятно са я изчакали да си тръгне, преди да влязат.

Нийл стана да си върви. Трябваше да се махне, трябваше да прави нещо. Освен това, знаеше, че няма какво повече да научи тук. Но можеше да се върне в „Латъм Майнър“ и ако имаше късмет, да открие нещо. Извинението му щеше да бъде, че иска да разговаря с директора за възможността Ван Хилърови да подадат молба за постъпване.

— Ще ви се обадя по-късно — каза той на Хагърти. — Отивам в „Латъм Майнър“ и ще се опитам да поговоря с някои от хората там. Човек никога не знае кой би могъл да има късче информация, която да се окаже от полза. А разполагам и с добро извинение за посещението си. Бях в дома в петък, за да го огледам от името на една възрастна двойка — мои клиенти — и сега ще спомена, че са се появили още няколко въпроса.

Хагърти вдигна вежди.

— Вероятно ще научите, че току-що сме били там.

— Защо? — попита бързо Робърт Стивънс.

— Говорихме с директора и една от сестрите, някоя си Зелда Марки, която изглежда е близка приятелка на професор Бейтмън. Не мога да кажа повече от това.

— Татко, какъв е телефонният ти номер в колата? — попита Нийл.

Робърт Стивънс извади визитната си картичка и надраска номера на гърба й.

— Ето.

Нийл подаде картичката на Хагърти.

— Ако има някакво развитие, потърсете ни на този номер. А ние ще ви се обаждаме на всеки час.

— Чудесно. Мис Холоуей ви е близка приятелка, нали?

— Нещо повече от това — отвърна рязко Робърт Стивънс. — Смятайте ни за нейно семейство.

— Както желаете — отвърна просто Хагърти. — Наистина ви разбирам. — Погледна Нийл. — Ако жена ми беше изчезнала, бих преживявал същия кошмар. Запознах се с мис Холоуей. Много е умна, и струва ми се, доста изобретателна. Ако има начин да си помогне сама, вярвайте, че ще го направи.

Искреното съчувствие, изписано на лицето на Хагърти, накара Нийл болезнено да осъзнае колко близо бе до възможността да загуби човека, без когото — за свое огромно учудване — сега не можеше да си представи живота. Преглътна внезапно появилата се в гърлото му буца. Тъй като не беше сигурен в гласа си, само кимна и си тръгна.

В колата каза:

— Татко, защо ми се струва, че „Латъм Майнър“ е в основата на всичко това?

83

Маги, нали не викаш за помощ? Не е много умно.

О, Господи, не! Той се беше върнал! Гласът му, глух и ехтящ, едва се чуваше през биещия по земята над нея дъжд.

— Сигурно си се измокрила там долу — извика той. — Радвам се. Искам да ти е студено, да си мокра и изплашена. Обзалагам се, че си и гладна. Или може би само жадна?

Не отговаряй, каза си тя. Не го моли. Той точно това иска.

— Ти съсипа всичко за мен, Маги, ти и Нюела. Беше започнала да подозира нещо, така че трябваше да умре. А нещата вървяха толкова добре. „Латъм Майнър“ — аз съм собственикът на дома, нали разбираш. Само че ръководството не знае кой съм. Имам холдингова компания. Впрочем ти беше права за звънчетата. Онези жени не бяха погребани живи, може би само малко по-рано, отколкото Бог беше отредил. Трябваше да поживеят още. Затова сложих звънчетата на гробовете. Това бе малката ми шега. Ти си единствената, която наистина е погребана жива.

Когато ексхумират онези жени, ще обвинят д-р Лейн за смъртта им. Ще решат, че вината за объркването на лекарствата е негова. Той така или иначе е некадърен лекар с ужасно досие. И с алкохолен проблем. Затова ги накарах да го наемат. Но твоята глупава намеса наистина означава, че няма да съм в състояние да повикам моя малък ангел на смъртта, за да помогне на малките дами да слязат по-рано в гроба. А това е твърде лошо, искам парите. Знаеш ли каква печалба се реализира от продажбата на тези стаи? Голяма. Голяма.

Маги затвори очи, като се мъчеше да заличи образа му от мислите си. Но той сякаш стоеше пред нея. Той беше луд.

— Предполагам си се сетила, че звънчето на гроба ти е без езиче, нали? Сега се опитай да прецениш следното: колко време ще издържиш, след като вентилационната тръба се задръсти?

Усети да се посипва пръст върху дланта й. Отчаяно започна да се опитва да почисти тръбата с пръста си. Още пръст се изсипа надолу.